Рамките на вратите бяха боядисани в имитация на мрамор по модата от края на деветнайсети век! Первазите също. Газовите пламъци потрепваха на фона на облепения с тъмни тапети таван и танцуваха в ритъма на валса като малки кехлибари.
Какъв недостатък може да се открие в тази тъкан? Килимът беше същият като онзи, който бе видяла днес. Да, сега разбираше. Той беше на чичо Жулиен, и креслата бяха неговите, красиво наредени като за разговор в средата на помещението.
Тя вдигна ръце и затанцува на пръсти, в кръг, въртеше се, въртеше се, докато тясната нощница не се изду около нея като камбанка. Запя със сопраното, разбираше италиански без усилия, въпреки че бе последният език, който бе научила. Омагьосана от чистия ритъм, тя се залюля силно напред-назад от кръста, като оставяше косата си да се развява по лицето и? и я отхвърляше отново назад, за да се пръсне по гърба. Очите и? се плъзнаха по пожълтелите тапети на тавана, а после видя неясно големия диван, новия диван на Майкъл, само че сега не беше с бежова дамаска, а с протрито златисто кадифе, като драпериите, които висяха на прозорците - разкошни на потрепващата светлина.
Майкъл седеше неподвижен на дивана и я гледаше. Мона спря насред крачка, ръцете и? се извиха надолу като на балерина и тя почувства, че косата и? пада и се спуска отново по раменете. Той беше изплашен. Седеше по средата на дивана, облечен с памучната си пижама, и се взираше в нея, сякаш тя беше нещо ужасяващо или гротескно. Музиката продължаваше; Мона бавно си пое дъх, овладя ритъма на сърцето си и тръгна към него. Мислеше си, че ако някога е виждала нещо наистина страховито, това е гледката на Майкъл, седнал в тази стая, втренчен в нея, сякаш е на път да загуби разсъдъка си.
Той не трепереше. Той беше като нея. Не се страхуваше от нищо. Просто беше много тревожен, разстроен и ужасен от видението, да, и той го виждаше, трябва да го беше видял, и беше чул музиката, а когато тя се приближи и седна до него на дивана, той се обърна и я погледна с разширени от изумление очи. Тя притисна устни към неговите, дръпна го до себе си и бум, то се случи, верижната реакция премина през нея. Беше го получила. Той бе неин.
Майкъл се отдръпна за миг, сякаш да я погледне отново, сякаш да се увери, че наистина е там. Очите му още бяха замъглени от лекарствата. Католическата съвест спеше. Тя го целуна отново забързано и малко небрежно, а после посегна към краката му. О, беше напълно готов!
Ръцете му се сключиха около нея и той издаде тих извинителен стон, съвсем типичен за него, сякаш вече е твърде късно или нещо подобно, или като «Господи, прости ми». Тя почти чу думите.
Дръпна го върху себе си и потъна дълбоко в дивана, усещаше праха, докато валсът продължаваше и сопраното пееше. Тя се изтегна под него, когато той се надигна, сякаш да я защити, а после почувства ръката му, леко, измамно трепереща, когато разкъса нощницата и докосна голия и? корем, голото и? бедро.
- Знаеш какво друго има там - прошепна тя и го дръпна силно към себе си. Но ръката му го изпревари и влезе нежно в нея, сякаш я разбуди, сякаш някой активира аларма, тя почувства как соковете и? потекоха по краката и?.
- Хайде, не мога да издържам повече - каза, усещаше как лицето и? пламва. - Хайде, направи го. - Това вероятно звучеше твърде грубо, но в момента не можеше да се преструва на малко момиченце. Майкъл влезе в нея, причинявайки и? сладостна болка, а после започнаха тласъците, тя изви глава назад и почти изкрещя: - Да, да, да.
- Добре, Моли Блум! - прошепна той дрезгаво и тогава тя свърши, отново и отново - скърцаше със зъби, едва издържаше, стенеше и пищеше през стиснатите си устни - също като него.
Някой беше вдигнал иглата на грамофона от плочата. Тя се обърна, той също, и видяха приведената фигурка на Еужения, черната прислужница. Стоеше печално до масата със скръстени ръце, вирнала брадичка.
И изведнъж вече нямаше никакъв грамофон. Диванът беше с новата дамаска. Приглушените светлини се смениха с електрически.
Еужения си стоеше просто така, заела тази праведна поза, взираща се в тях - преплетени на дивана.
- Господин Майк, какво правите с това дете! - рече тя.
Той беше объркан, смаян, засрамен, притеснен, вероятно готов да се самоубие. Изправи се, завърза връзките на памучната си пижама и се втренчи първо в Еужения, а после и в Мона.
Сега беше време да бъде Мейфеър. Време да бъде прапраправнучката на Жулиен. Мона се изправи и тръгна към старата жена.