Това е незначително.
Накрая облегна глава на грубата кора на дъба и заспа.
Трийсет
Къщата му хареса. Стоеше на улицата, на Еспланада авеню - приличаше на римски дворец или на градска къща в Амстердам. Макар че бе от замазани тухли, приличаше на каменна. Беше боядисана в римски цветове - тъмно помпейско червено, опасано с наситена охра.
Къщата на Еспланада авеню явно помнеше и по-добри дни, но все пак Юри я сметна за очарователна. Всички тези стари разкошни сгради сред останалия търговски боклук бяха превъзходни. Той се наслаждаваше на дългата разходка из Френския квартал. Криволичи из уличките и накрая стигна дотук - до тази къща, сякаш бе намерил края на квартала. Огромният булевард, навремето улица на богатите испанци и французи, все още бе изпълнен с имения като това. Разбира се, двама мъже го следяха. Но какво от това?
Усещаше тежкия пистолет в джоба си. Дървена дръжка, дълга цев. Добре.
Беатрис го покани вътре.
- О, скъпи, слава богу. Аарън вече е на нокти. Какво да ти донеса? - Тя се озърна покрай него и видя мъжа под дървото от другата страна на улицата.
- Нищо, госпожо, благодаря - отвърна Юри. - Обичам кафето черно и силно, затова спрях по път да изпия едно, в очарователно малко кафене.
Стояха в огромния централен коридор - високото стълбище се извиваше над тях, разклонявано от площадките си и протегнало тесните си стълби надясно и наляво. Подът бе покрит с мозаечни плочи, а стените бяха в същото наситено теракотено червено.
- Аз правя точно такова кафе - рече Беатрис и пое шлифера му, всъщност направо го съблече от гърба му. Слава богу, че пистолетът беше в сакото му. - Заповядай в салона. Аарън ще бъде толкова облекчен.
- Добре тогава, ще изпия едно кафе - каза Юри. Всъщност салоните бяха два - един отляво и един отдясно - но топлината идваше от единия. Аарън стоеше до камината, облечен с един от износените си вълнени костюми и лула в ръката. Юри отново се впечатли от жизнеността, която виждаше у него и как странно бе преплетена с гнева му, с подозрението. Устата му бе стисната решително, но така той още повече приличаше на обикновен човек.
- Имаме отговор от Старшите - каза без встъпления. - Дойде по факса в хотела.
- Нима Старшите изпращат факсове по хотелите?
- Написан е на латински и е адресиран до нас двамата. Има две копия - едното е за теб.
- О, колко съобразително от тяхна страна.
Дълбоките червени канапета бяха поставени едно срещу друго пред камината и откриваха само средата на тъмносиния китайски килим. Масата беше стъклена, осеяна с хартии. По стените имаше модерни картини, предимно абстрактни, в позлатени рамки. Масите бяха с мраморни плотове, а меките, тапицирани с кадифе кресла бяха леко износени. Имаше и свежи цветя, каквито можеш да видиш в обществените фоайета. Големи разкошни цветове, аранжирани в порцеланови вази пред многобройните огледала и над камината с величествената лъвска глава отгоре. Всичко беше много красиво и уютно. Та значи имало отговор от Старшите. Господи боже.
- Седни, ще ти го преведа.
- Няма нужда да го превеждаш, Аарън. Чета латински - изсмя се Юри. - Понякога дори им пиша на латински, колкото да поддържам форма.
- Разбира се, че знаеш латински - рече Аарън. - Как можах да забравя? Колко глупаво от моя страна. - Той посочи към двете копия от факса на масичката, сложени над пръснатите списания за мебели и архитектура, пълни с имена на дизайнери, известни лица и реклами на красиви предмети, каквито можеха да се видят в същия този салон.
- Не помниш ли Кеймбридж? - попита Юри. - Следобедите, в които ти четях Вергилий? Не помниш ли преводите ми на Марк Аврелий?
- Помня ги. - Аарън притисна пръст към устните си. - Дори ги нося със себе си. Просто вече май оглупявам. Свикнал съм с мисълта, че днешните младежи не знаят латински. А ти колко езици знаеше, когато се срещнахме за първи път?
- Не помня. Хайде да прочетем това.
- Да, но първо ми кажи какво откри.
- Столов е в «Уиндзър Корт», много луксозно и скъпо място. С него има още двама, може да са и трима. И те са от ордена. Следяха ме, когато тръгнах от Чартрес стрийт насам, а сега отсреща на улицата има друг мъж. И двамата са на една възраст, млади англосаксонци или скандинавци, с тъмни костюми. Не полагат усилия да се скрият. Всъщност мисля, че по-скоро искат да ме сплашат, ако ме разбираш.
Беатрис влезе елегантно в салона и високите и? токчета загракаха по великолепния под. Тя сложи табла с малки чашки димящо еспресо и каза:
- Ето, заповядайте, каната е пълна. Сега ще ида да видя Сесилия.
- Има ли новости от семейството? - попита Юри.
- Роуан се справя добре, но няма промяна. Минимална мозъчна дейност. Още диша сама.