- Идвам от името на Аарън - каза Юри. - Каза да ти предам, че вече е щастливо женен. Иска да помниш какво ти е казал. Не бива да допускаш никого от Таламаска тук. Никого. Трябва да кажеш на охраната. Аз влязох без никакви проблеми. Не си им казал, нали?
- Да, да, ще им кажа. - Майкъл се обърна и направи знак на сестрата. Тя знаеше какво да направи - да провери жизнените показатели на Роуан. Той искаше да каже: «Трябва да изляза за минутка, но няма да го направя, докато не и? провериш пулса».
Сестрата изпълни нареждането на мига и му махна с ръка: «Без промяна».
- Сигурна ли сте?
Тя въздъхна студено.
- Да, господин Къри.
Слязоха на долния етаж. Майкъл изпитваше лек световъртеж, може би трябваше да хапне нещо. Не биваше да забравя да яде. После си спомни - някой му бе донесъл табла с вечеря. Значи сега трябваше да е добре.
Излезе на верандата и извика охранителите при портата. След миг пред него се явиха петима униформени мъже. Юри им каза да не допускат никого от Таламаска. Само него и Аарън Лайтнър. Показа им паспорта си и добави: «Аарън го познавате».
Те кимнаха.
- И без това не пускаме никого, когото не познаваме. Имаме списък на сестрите.
Майкъл изпрати Юри до портата. Свежият въздух му подейства добре. Като че го ободри.
- Аз минах без проблеми - каза Юри. - Не искам да им създавам неприятности, но бъди нащрек. Напомни им. Никога не съм им казвал името си.
- Да, разбрах - отвърна Майкъл. Обърна се и погледна към прозореца на господарската спалня. Беше видял блещукане на свещи зад затворените капаци и през първата нощ, когато я видя. Погледна към прозореца под него, прозореца на библиотеката, през който това същество за малко да влезе в къщата.
- Надявам се да си наблизо, надявам се да идваш на сам - прошепна той, като имаше предвид Лашър, неговия тайнствен и стар познайник.
- Пистолетът на Мона у теб ли е? - попита Юри.
- Да, горе е. Откъде знаеш за него?
- Мона ми каза - отвърна Юри. - Сложи го в джоба си. Носи го винаги в теб. Има и други причини за това. - Направи знак към една фигура, застанала от другата страна на Честнът стрийт, до каменната стена. - Този е от Таламаска.
- Юри, нали с Аарън не смятате, че тези мъже са опасни. Да, определено не са искрени, разбирам това. Не искат да помогнат. Но чак опасни? Разбирам, че сте ядосани и нещо се е случило, но не бива да смятате, че хора от Таламаска могат да отнемат човешки живот. Аз също направих свое разследване на този орден. Както и Райън Мейфеър, преди да се оженя за Роуан. Таламаска е организация на библиофили, лингвисти, специалисти по средновековна история и писари.
- Хубаво описание. Ти ли го измисли?
- Не зная. Май да. Май го споменах веднъж и пред Аарън. Но нека да говорим сериозно. Трябва да се страхуваме единствено от Лашър. Трябва да го заловим и да… - Посегна към джоба си. - Щях да забравя. Дай това на Аарън. Ти също можеш да го прочетеш. Това е едно стихотворение. Не съм го писал аз. Моля те, погрижи се Аарън да го получи. Не тази вечер, утре - когато го видиш - но не отлагай много. То наистина противоречи на думите ми, но не в това е въпросът. Просто искам да го види. Може би ще намери някакъв смисъл в него. Не зная.
- Добре. Ще го видя след час. Връщам се при него. Но ти не се разделяй с пистолета. Видя онзи мъж, нали? Казва се Клемент Норган. Не говори с него. Не му позволявай да влезе в къщата.
- Имаш предвид да не го питам какво прави там?
- Точно така. Не му позволявай да завърже разговор с теб. Просто го дръж под око.
- О, всичко това звучи съвсем по католически и в духа на Таламаска - каза Майкъл. - Не влизай в общение с Дявола, не влизай в общение със злите демони.
Юри сви рамене и леко се усмихна. Загледа се в тъмното. Очите му се спряха на далечния силует на Клемент Норган. Майкъл едва успяваше да го различи. Навремето това нямаше да е проблем, но сега не виждаше добре на тъмно. И все пак знаеше, че мъжът е там. Споходи го и мисълта, че някъде тук, в мекия нежен мрак, стои и Лашър - наблюдава и чака.
Но какво?
- Какво ще правиш сега, Юри? - попита Майкъл. - Аарън каза, че са ви изритали.
- Ами не зная - отвърна Юри и усмивката му стана още по-широка. - Приятно ми е, като си помисля, че вече мога да правя нещо съвършено различно. Не се бях замислял за това. - После лицето му помръкна. - Но аз имам предопределение.
- Какво е то?
- Да разбера защо се случи всичко това в Таламаска. Да разбера… кой е взимал решенията и кога. Недей, знам какво ще кажеш. Звучи, сякаш става дума за ЦРУ, нали? Тази вечер бях в къщата на Мона Мейфеър и използвах компютъра и?. Опитах се да вляза в архивите на метрополията, но всички кодове бяха блокирани. Представи си само - да сменят толкова много пароли само заради мен. Може би винаги са го правили. Но докато бях там, не смениха нито една парола. Боже, това е някаква лудост.