Майкъл кимна. За него нещата бяха много прости. Той щеше да убие онова създание. Но защо да го обяснява на Юри.
- Кажи на Аарън, че съжалявам, задето не отидох на сватбата. Искаше ми се.
- Да, той разбира. Пази се. Наблюдавай и бъди нащрек. Враговете са двама, не забравяй!
След тези думи Юри отстъпи назад и тръгна. Само с няколко широки крачки се озова на отсрещната страна на Честнът стрийт и после надолу по Първа, без да поглежда към Норган.
Майкъл изкачи стълбите към къщата и извика пазача до вратата.
- Наблюдавайте онзи мъж ей там.
- О, няма проблеми. Той е частен детектив, нает от семейството.
- Сигурен ли сте?
- Да, показа ми картата си.
- Не мисля така. Юри го познава. Той не е частен детектив. Някой от семейството казвал ли е, че го е наел?
Пазачът бе объркан.
- Не, той ми показа картата си. Но вие сте прав. Трябваше да питам Райън или Пиърс Мейфеър.
- Точно така.
Майкъл мислеше да добави: «Обади им се», но вече слизаше по стълбите, за да иде сам при мъжа отсреща. Тогава си спомни странното религиозно предупреждение: «Не говори с него».
- Познавате ли смяната си? - попита той пазача. - Имената им, лицата им.
- Да, всички до един. Както и момчетата отзад. Знам кой застъпва в три следобед и в полунощ утре вечер. Имам имената на всички. Ще разпитам онзи мъж. Вижте, нека го разкарам оттук. Та той каза, че работи за семейството.
- Не, само го наблюдавайте. Може би наистина Райън го е наел и е забравил да ни каже. Наблюдавайте го, както и всички наоколо, но не пускайте никого, без да ме питате.
- Разбира се, сър.
Майкъл се върна в къщата и затвори голямата врата след себе си. За миг се облегна на нея и се загледа към тесния коридор - старата позната гледка на високата врата във форма на ключалка към трапезарията и част от цветните стенописи зад нея.
- Какво става, Жулиен? Какво ще предприеме той сега?
Утре семейството щеше да се събере в трапезарията, за да обсъди точно този въпрос. Какво да направят, ако мъжът не се появи? Какво е задължението им спрямо останалите? Как да процедират?
- Ще действаме според онова, което знаем и както са длъжни да действат корпоративните адвокати - бе казал Райън. - Този мъж похити и малтретира Роуан. Точно това трябва да бъде съобщено на всички служби на реда.
Майкъл се усмихна. Започна да се изкачва бавно по дългото стълбище. Недей да броиш стъпалата, не мисли за тях, не мисли за потрепването в гърдите си, нито за странното усещане в главата.
Щеше да е много забавно да работят със «службите на реда» и същевременно да се опитват да запазят тайната. Господи, какво ли щяха да измислят вестниците. Вероятно щяха да обявят мъжа за някакъв «сатанист», член на жесток и много опасен култ.
Спомни си за онзи ярък дух, за мъжа, когото веднъж бе видял зад яслата в църквата на Коледа и в градината на тази къща. Спомни си лъчистото му изражение.
Какво ли е да бъдеш изгубен в плътта и целият свят да те търси, а, Лашър? Да си просто игла в купа сено, а не мощен дух като преди? Но днес вече откриват иглите в сеното. А ти си нещо като семейния смарагд, загубен из кутията с бижута. Не е толкова трудно да бъдеш открит, хванат, задържан, както никой никога не е успявал да те хване, когато си бил още само демонът на Жулиен.
Спря пред вратата на спалнята. Всичко си беше както го остави. Хамилтън четеше. Сестрата пишеше. Свещите излъчваха сладникава приятна миризма на скъп восък, а сянката на статуята на Девата танцуваше зад тях и потрепваше по лицето на Роуан, придавайки му фалшив живот.
Майкъл се запъти към креслото си, когато забеляза някакво движение в спалнята в края на коридора. Сигурно беше другата сестра, но все пак се разтревожи и отиде да провери.
За миг не разбра какво точно вижда - висока сивокоса жена, облечена с памучна нощница. Хлътнали бузи, блестящи очи, високо чело. Бялата и? коса се спускаше по раменете, а нощницата и? висеше над босите ходила. Потрепването в гърдите му се превърна в болка.
- Аз съм Сесилия - рече тя благо и търпеливо. - Знам. Някои от нас вече са заприличали на призраци. Ще дойда да поседя до нея, ако искаш. Поспах цели осем часа. Защо не легнеш тук за малко?
Той тръсна глава. Чувстваше се глупаво, много се изплаши. Надяваше се да не я е обидил.
Върна се, за да продължи бдението си.
- Какво е това петно на нощницата и?? - попита той сестрата.
- О, сигурно е капка вода - отвърна тя и притисна суха кърпа към едната гърда на Роуан. - Избърсах и? лицето и и? навлажних устните. Искате ли да и? направя масаж, за да раздвижа ръцете. Да не се сковат.