- Да, моля. Правете, каквото трябва. Правете, каквото сметнете за добре. Ако покаже някакви признаци…
- Разбира се.
Той седна, затвори очи и веднага се отнесе. Жулиен му бе казал нещо, но едва сега си припомняше дългата история, образа на Мари Клодет с шестия пръст. Шест пръста на лявата ръка. Роуан имаше красиви, съвършени ръце. Ръце на хирург.
Ами ако бе сторила така, както искаше Карлота Мейфеър, както бе искала майка и?? Ако никога не се бе върнала у дома?
Той се събуди със сепване. Сестрата вдигаше левия крак на Роуан, внимателно и нежно, и разтриваше кожата и? с лосион. Боже, колко слаба и изтощена беше.
- Краката и? трябва да се раздвижват редовно. Ако искате, напомнете това на другите сестри. Ще го запиша в документите, но и вие помнете.
- Добре, ще запомня - каза той.
- Трябва да е била красива жена - каза сестрата и поклати глава.
- Тя е красива жена - рече Майкъл, но без гняв или негодувание. Просто я поправи.
Трийсет и две
Той искаше да го направи отново, но Емалет не искаше да спира да танцува. Сградата беше празна, никой друг не дойде тази вечер. Тя танцуваше, но в съня си. Отвори очи. Ето го и него. Музиката свиреше, беше я чула в съня си, а той бе толкова настоятелен. Направи го. Искаше да свали дългите и? панталони отново и да проникне в нея. Тя нямаше нищо против, но трябваше да иде в Ню Орлиънс. Наистина трябваше. Ето, отново се мръкваше. Звезди ще надвиснат над полето навън, над мочурищата, над гладката магистрала със сребристите и? жици и сънливите и? бели светлини. Трябваше да тръгва.
- Хайде, скъпа.
- Казах ти, не можем да направим бебе - отвърна тя. - Просто няма да стане.
- Още по-добре, скъпа. Нямам нищо против да не правим бебе. Хайде, ти си моята малка сладурана. Да спра ли музиката? Ето, ще ти дам малко мляко. Малко прясно мляко. Каза, че искаш мляко, помниш ли? Виж, донесох ти и сладолед.
- Хм, хубаво е - каза тя. - Намери музика.
Само тогава щеше да помръдне. Музиката беше слабичка, пулсираше в мозъка и?, като рибка, която пляска в мъничък басейн и се опитва да порасне. Само я дразнеше, не я обгръщаше като преди.
Тя разкъса пластмасовата запушалка на голямата бутилка и започна да пие. О, хубаво мляко. Не е като на майка и?, но е мляко. Не е прясно и топло, но все пак е хубаво. Само да можеше да суче отново от майка си. Жадуваше за нейното мляко. Жадуваше да се сгуши в прегръдките и? и да суче. Този копнеж се засилваше все повече, вместо да изчезва. Когато си помислеше за майка си, и? се доплакваше.
Но тя бе изпила до последно млякото на майка си. То беше достатъчно - беше пораснала висока и изостави майка си, когато усети, че трябва да го направи.
Молеше се кафявите хора да са я открили и да са я отнесли в хубав гроб. Молеше се да са пели и да са хвърлили отгоре и? червена охра и цветя. Майка и? вече нямаше да се събуди. Майка и? вече нямаше да проговори. Нямаше да има повече мляко. Майка и? вече и? бе дала своето - до последната капка.
Беше ли мъртва майка и?? Тя трябваше да иде при Майкъл, да каже на Майкъл какво е казала майка и?. Чувстваше любов и нежност, когато мислеше за Майкъл, майка и? го обичаше. После щеше да иде в Донелайт. Дали баща и? я чакаше там сега?
Продължи да пие. Мъжът се смееше. Отново пусна музиката. Бум, бум, бум. Тя остави бутилката да падне от ръцете и? и изтри устни. Трябваше да върви.
- Ще тръгвам.
- Не още, скъпа. - Той седна до нея, взе бутилката от млякото и я премести внимателно встрани. - Искаш ли малко сладолед? Хората, които обичат мляко, харесват и сладолед.
- Никога не съм яла сладолед - каза тя.
- О, скъпа, много ще ти хареса. - Той отвори опаковката и започна да я храни с малка лъжичка. О, това повече приличаше на млякото на майка и? - сладко и вкусно. Тръпка премина през тялото и?. Тя взе кутийката и започна да яде. Тананикаше си с музиката. Внезапно потъна изцяло в ритъма и вкуса. Опита се да се отърси от тях и да се върне в настоящето. Малка сграда в гората - тя и той сами на пода. Всички танцьори си бяха тръгнали. Той искаше да го прави с нея. И петното кръв след това, когато тя посегна надолу.
- То само умира така.
- Кое, скъпа?
- Бебето. Не мога да правя деца с мъже, само с баща си.
- Хо-хо, скъпа! Най-добре не казвай това никому.
Тя не разбра какво има предвид, но той беше щастлив. Беше мил. Мислеше, че тя е красива. Не беше нужно да го казва. Виждаше го в очите му. Със или без музика, виждаше обожание в очите му. Харесваше и миризмата и?. Тя го караше да се чувства млад.