Той я издърпа на крака и кутийката със сладоледа се търкулна на пода. Беше и? хубаво в прегръдките му, люлееше се напред-назад, напред-назад. Като езиче на камбанка, което призовава хората в долината. Чуваш ли камбаната, която гони демоните! Чуваш ли камбаната?
Той я притисна до себе си и гърдите и? се опряха болезнено в неговите. Странен бодеж.
- О, ти си направил мляко в мен - прошепна тя. Отдръпна се и се опита да прогони музиката от ума си. - Виж само. - Скъса си ризата и стисна едното си зърно.
От него покапа мляко. Надали щеше да и? помогне, ако пиеше от собственото си мляко. Тя жадуваше за майка си, жадуваше за кърма. Той бе направил бебе в нея, което щеше да умре, но гърдите и? имаха мляко. Е, това ще отмине, особено ако той спре да го прави с нея. Ами ако не отмине? Нищо. Когато се събереше с баща си в Началото, щеше да има нужда от мляко, гърдите и? трябваше да са пълни с мляко. От нейната утроба ще дойдат всички деца - гладни, красиви деца, докато долината отново се изпълни с тях, както преди, след като бяха прогонени от острова.
Тя се обърна и коленичи. Вдигна бутилката с мляко. Музиката почти я поглъщаше. Започна да пие жадно, докато вътре не остана нищо.
- О, скъпа, ти наистина обичаш мляко.
- Да, много обичам - отвърна тя и веднага забрави какво е казал току-що. - Музиката. Спри музиката.
Той я притискаше към пода.
- Нека го направим отново, скъпа.
- Добре - каза тя. - Но ще кървя още малко. - Гърдите я наболяваха. Вероятно това не беше лошо. - Не можем да направим бебе, запомни го.
- О, надявам се, скъпа, защото ти си най-прекрасната малка девойка, най-прекрасното нещо, което някога… някога… съм виждал.
Трийсет и три
Срещата в трапезарията започна в осем часа. Сестрите обещаха да се обадят на Майкъл, ако настъпи и най-малката промяна. По това време в трапезарията бе светло и нямаше нужда да палят лампите. Слънцето нахлуваше през южните прозорци и дори през северния откъм улицата. Сега се виждаха всички детайли по стенописите с пейзажи от Ривърбенд. Една сребърна кана с кафе сияеше на бюфета. До белия цокъл бяха наредени допълнителни столове.
Когато семейството се настани около овалната маса, настъпи неловка тишина. Първи заговори лекарят:
- Роуан е стабилизирана. Вече я храним на системи. Кръвните и? изследвания са добри. Диурезата също. Сърцето и? е здраво, но не можем да очакваме особена промяна. Майкъл държи да продължаваме така, сякаш тя ще се възстанови, да правим всичко възможно да стимулираме нервната система и да се грижим да и? създадем уют. Това означава да се пуска музика в стаята, вероятно и филми, или телевизия, радио, както и да се провеждат разговори на разумни теми, но на тих глас. Крайниците на Роуан ще бъдат раздвижвани ежедневно. Косата и? ще бъде сресвана и поддържана. Ноктите също. Тя ще получава същата обич и грижа, както ако беше в съзнание. Има средства да си позволи най-доброто и ще го получи.
- Но тя може да се събуди - обади се Майкъл. - Може да се събуди…!
- Да - каза лекарят. - Възможно е, но не е много вероятно.
Все пак всички бяха съгласни, че това трябва да се направи. Сесилия и Лили дори изразиха облекчението си, тъй като и двете бяха изгубили надежда след дългата нощ край леглото на Роуан. Беатрис каза, че Роуан без съмнение ще почувства тази любов и грижа. Майкъл спомена, че не знае каква музика харесва тя. Дали някой от тях знаеше?
Лекарят обаче имаше да каже още нещо.
- Ще продължим с интравенозното хранене, докато тялото и? поддържа добър метаболизъм. Може да дойде време, когато ще се появят проблеми с черния дроб и бъбреците, но е още рано за това. Засега Роуан получава балансирано хранене. Сестрата твърди, че тази сутрин даже е всмукала малко течност през сламка. Ще продължим с това, но докато не се появи някаква реална възможност да я храним така - в което се съмнявам - ще я оставим на системи.
Всички кимнаха.
- Беше само една-две капки - каза Лили. - Като бебешки смукателен рефлекс.
- Това може да бъде поощрено! - каза Мона. - За бога, тя сигурно харесва вкуса на храната!
- Да, вероятно има значение - обади се Пиърс. - Трябва периодично да…
Лекарят кимна успокоително и направи знак, за да привлече вниманието им.
- По някое време - започна той - сърцето на Роуан ще спре и животът и? няма да бъде поддържан изкуствено. Никой няма да и? слага инжекции или пък да я включи на апарат за изкуствено дишане. Тук няма респиратор. Тя ще може да умре, когато Господ пожелае това. Сега, тъй като ме попитахте, трябва да ви кажа. Това може да продължи неопределено време, но може и да приключи всеки момент. Такива пациенти са оцелявали с години. Наистина, неколцина са се събуждали, а други са умирали до дни. Засега можем да кажем само, че тялото на Роуан се възстановява от нараняванията и недохранването. Но мозъкът… той не може да се възстанови толкова лесно.