- Искам да се кача при жена си. Искам тя да се възстанови. Искам да съм с нея сега.
- Тогава да приключваме по-бързо - каза Райън. Отвори голямата си кожена папка и извади няколко напечатани листа хартия. - На мястото, където е открита Роуан, не са открити нито кръв, нито тъкан. Ако е направила спонтанен аборт, както предполагат лекарите, доказателствата за това вече ги няма.
- Това е обществено място. Валяло поне два пъти, докато Роуан е лежала на земята. А после още веднъж след като я откриха. Изпратихме двама опитни детективи там, но засега нямаме следи, които да ни подскажат какво точно се е случило с нея. Претърсваме цялата местност за някой, който може да я е видял, или чул, или пък забелязал нещо, което може да ни е от полза.
Тук неколцина кимнаха изнурено.
- Майкъл, ще продължим тази среща в центъра. Ще обсъдим въпроса със завещанието, който засяга само Мона. Ще те оставим тук с Аарън и ще се върнем по-късно довечера, ако позволиш.
- Да, разбира се - отвърна Майкъл. - Не се притеснявайте за нас, вече сме си направили нещо като график, сменяме се. Сега Хамилтън е горе със сестрите. Всичко е нормално.
- Майкъл - обади се Лорън. - Знам, че това е труден въпрос за теб, но трябва да те попитам. Знаеш ли къде се намира смарагдът на Мейфеър?
- О, за бога! - изпъшка Беа. - Това проклето нещо.
- То е юридически въпрос - сопна се Лорън. - Юридически. Трябва да го намерим и да го сложим на врата на наследницата.
- Е, ако питате мен, може просто да поръчаме едно парче зелено стъкло в «Улуърт». Но аз съм твърде стар да слизам чак до центъра - рече Фийлдинг.
- Нямаше ли някакво копие, направено от Стела? - попита Рандъл студено. - За да може да го хвърля от платформата на Марди Грас.
- Ако е имало, значи го е хвърлила от платформата - отбеляза Лорън.
- Не знам къде е - каза Майкъл. - Мисля, че ме питахте, когато бях още зле, в болницата. Не съм го виждал. Не търсихте ли в къщата?
- Да, претърсихме я - отвърна Райън, - но решихме, че може да сме пропуснали нещо.
- Сигурно е у него - рече тихо Мона.
Никой не отговори.
- Възможно е - каза Майкъл и се усмихна леко. - Вероятно е у него. Вероятно той го смята за свой. Кой знае… - Опитваше се да не изглежда като откачен, но изведнъж му стана смешно. Смарагдът! Дали Лашър го носеше в джоба си? Дали ще се опита да го продаде? Това щеше да е жестоко.
Срещата вече бе към края си. Беа щеше да се върне на Амелия стрийт, а останалите - в офиса в центъра.
Мона прегърна Майкъл, целуна го и веднага се извърна, като че не искаше да гледа тревожната му физиономия. Той бе леко замаян, когато цялата и? сладост се притисна към него, заменена след миг от пустота.
Беатрис също го целуна забързано, после се сбогува с новия си съпруг, като заяви, че ще дойде по-късно да го вземе за вечеря и да приготви на Майкъл нещо за ядене.
- Защо толкова народ се опитва да ме кара да ям - измърмори Майкъл. - Още откакто Роуан замина. Яж, Майкъл, яж.
След малко тях вече ги нямаше. Голямата врата се затръшна, като изпрати лека вибрация в цялата къща, която винаги звучеше разрушително, но явно не беше такава.
Аарън остана седнал в другия край на масата, срещу Майкъл, който се беше облегнал на лакти, с гръб към прозорците.
- Много се радвам за вас с Беа - рече Майкъл. - Получи ли стихотворението, което ти пратих по Юри? Бележката.
- Да, получих я. Трябва да ми разкажеш за Жулиен, но не като на някакъв чудак, дошъл отвъд Атлантика, а като на приятел. Моля те.
Майкъл се усмихна.
- И аз искам да ти кажа. Искам да ти разкажа всичко, до последната дума. Записах това-онова, за да не го забравя, но истината е, че Жулиен имаше една-едничка цел. Да ми каже да убия онова нещо, да го спра. Да ми каже, че аз съм единственият, на когото може да се разчита за това.
Аарън изглеждаше заинтригуван.
- Къде е твоят приятел Юри? - попита Майкъл. - Още е в добри отношения с нас, нали?
- Напълно - отвърна Аарън. - Той е горе, в къщата на Амелия стрийт. Опитва се отново да проникне в архивите през компютъра на Мона. Тя му позволи да го използва, но Старшите не приемат молбите му за изясняване на ситуацията. Това е доста мъчително за него.
- Но не и за теб.
Аарън се замисли за миг и отвърна:
- Да… не съвсем…
- Добре. Жулиен беше доста подозрителен към Таламаска, мисля, че си усетил това от бележката ми. Той ми разказа много… но всичко се свежда до едно - това създание е зло и коварно и трябва да бъде унищожено. Ще го убия при първа възможност.
Аарън изглеждаше развълнуван.
- А ако можеш да го подчиниш? Ако го държиш някъде, откъдето няма да има възможност…
- Не, това ще е грешка. Прочети пак поемата. Аз трябва да го убия. Иди горе и погледни пак жена ми, ако имаш още съмнения. Хвани ръката и?. Аз ще го убия. Ще получа шанс за това. Поемата на Евелин и появата на Жулиен ми го обещаха.