- Ти си като новопокръстен - каза Аарън. - Преди седмица бе съвсем философски настроен, почти отчаян, болен.
- Да, мислех, че жена ми ме е изоставила. Скърбях за нея и за собствената си смелост, която смятах за загубена. Сега вече знам, че тя не е искала да ме напусне. Пък и защо да не съм като свети Павел след видението му на пътя за Дамаск? Осъзнаваш ли, че съм единственият жив човек, който е виждал това същество и е говорил с него? - Той се подсмихна. - Джифорд, Едит, Алисия… Дори не помня имената на всички. Те са мъртви, а аз не съм. Знам как изглежда той. Познавам гласа му. Аз съм единственият, при когото Жулиен дойде. Предполагам, че наистина съм нещо като новопокръстен. Но новопокръстен в името на светец.
Той посегна към джоба на сакото си и извади медальона, който Райън му бе върнал. Медальонът, който Джифорд бе открила на Коледа до басейна.
- Ти ми даде това, помниш ли? - каза той на Аарън. - Какво ли е било, когато свети Михаил е забил тризъбеца си в демона? Дали демонът се е гърчил и е плакал за майка си? Сигурно на свети Михаил не му е било много лесно. Този път ще разбера.
- Значи Жулиен е негов враг? Сигурен ли си?
Майкъл въздъхна. Трябваше да се качи горе.
- Какво ли ще направят сестрите, ако легна до нея, ако я прегърна и я притисна към себе си?
- Това е твоята къща - каза Аарън. - Легни до нея, ако искаш. Кажи им да чакат пред вратата.
Майкъл поклати глава.
- Само да знаех дали тя ме иска до себе си. Само да знаех дали иска каквото и да било. - Замисли се и добави: - Аарън, ако беше на мястото на Лашър, къде щеше да си в този момент? Какво щеше да правиш?
Аарън поклати глава.
- Не зная. Кажи ми защо Жулиен е бил толкова сигурен, че Лашър е зъл? Какво ти разказа?
- Изследвал е произхода му. Отишъл е в Донелайт, за да види руините. Но не каменният кръг бил важен, а катедралата. Била на някакъв светец на име Ашлар, много ранен светец от планинската част на Шотландия. Това същество има нещо общо с християнството в долината. Свързано е някак с този светец.
- Ашлар ли? Чувал съм историята на свети Ашлар - каза Аарън тихо. - Има я в досиетата на латински в архива. Помня, че съм я чел, но не и във връзка с този случай. О, само да не бяха отрязали достъпа на Юри. Какво общо има Лашър с този светец?
- Жулиен така и не е разбрал. Първо си мислел, че самият Лашър е този светец - отмъстителен дух. Но не било толкова просто. И все пак това същество произхожда от там, от онова място. Не е дошло от небето или от ада, наговорил е на вещиците само лъжи. Мрачната му съдба е започнала в долината на Донелайт. - Замълча. - Какво знаеш за Ашлар?
- Това е стара шотландска легенда. Доста езическа всъщност. Майкъл, защо не ми каза тези неща?
- Ами ето, казвам ти ги, но това няма значение. Аз ще го убия. Ще можем да разберем всичко за миналото му и след неговата смърт. Та кажи, какво знаеш за свети Ашлар?
- О… За него е изскачало по нещичко през столетията. В книгите. Но никога не съм знаел, че има връзка с Донелайт. Ето ти една нова мистерия - защо това не е отбелязано в досиетата. Ние винаги правим препратки. Ние сме внимателни. Но никога не съм виждал да се споменават легенди за Донелайт. Предполагам, че просто такъв материал липсва.
- Но какво точно си разбрал?
- Свети Ашлар имал някои особености. От време на време се раждал човек с такива и бил обявяван за преродения светец. Езическа история. Нищо общо с католицизма. В католическата църква, ако си светец, значи си на небето, а не се въплъщаваш постоянно.
Майкъл кимна и се засмя.
- Напиши всичко - каза Аарън. - Всичко, което Жулиен ти е казал.
- Ще го направя, но не забравяй - Жулиен имаше само едно послание. И то не бе «да проучваме», а да унищожим демона. - Майкъл въздъхна. - Трябваше да го убия на Коледа. Трябваше. Може би щях да успея, но Роуан не ми позволи. И как иначе? Това новородено, това мистериозно същество винаги го е правило - съблазнявало е хората. Сега е в плът, а какви бяха старите думи: «И Словото стана плът, и живя между нас»10.
Аарън кимна.
- Нека ти го кажа сега, за да не го превъртам до безкрай в ума и сърцето си. Трябваше да дойда с теб на Коледа. Не биваше да те оставям сам, трябваше да се изправя с теб срещу него и нея.
- Не я осъждай.
- Не я осъждам. Нямам това предвид. Просто трябваше да съм тук. И ако това има значение за теб, искам да ти кажа, че вече няма да те изоставя.
- Да, има значение - каза Майкъл и сви рамене. - Но, знаеш ли, имам много странно усещане - вече ми е доста по-леко, след като взех решение. Ще го убия. - Той щракна с пръсти. - Това ми беше проблемът. Страхувах се да го сторя от самото начало.