Свещеникът ме разтърси за рамото.
- Ела с мен, Ашлар.
Видях бойниците на града. Видях факлите на стражите. Видях черното небе и звездите. Снегът бе покрил плътно земята. Камбаните не спираха да бият, а звънът им отекваше в мен, разтърси ме и свещеникът посегна да ме подкрепи.
- Този звън гони дявола - каза той. - Прогонва дяволите и духовете от долината, призраците на безутешните мъртви и цялото зло, което се е промъкнало в долината. Ще прокуди малките хора, ако са посмели да се приближат. Те сигурно вече знаят, че си дошъл. Камбаните ще ни защитят. Те ще отблъснат гнусната им сган към гората, където не могат да навредят никому, освен на собствения си вид.
- Но какви са тези същества? - прошепнах. - Страхувам се от звъна на камбаните.
- Не, дете, недей! Те не бива да те плашат. Те са гласът на Бога. Хайде, последвай ме в църквата. - Ръката му бе топла и силна, обгърна ме и ме побутна напред. После той ме целуна нежно по бузата.
- Добре, отче - казах аз. Неговата нежност бе като мляко за мен.
Катедралата беше пуста; сега чувах камбаните някак по-далечни, защото те бяха високо на кулата и звънът им отекваше в хълмовете, а не в самата църква.
Свещеникът отново ме целуна по лицето и ме дръпна в параклиса на светеца. Там беше студено, защото вече не го сгряваха хилядите топли тела на хората в катедралата, а зимната тъма надничаше през прозорците.
- Ти си Ашлар, синко. Няма съмнение в това. Сега ми кажи какво си спомняш от раждането си.
Не исках да му отговоря. Завладя ме ужасен срам, когато се сетих за уплашената си майка, как ръцете и? се опитваха да ме отблъснат, когато засуках зърното на гърдата и?.
Не му отговорих.
- Отче, кажи ми кой е Ашлар, какво е моето предназначение.
- Добре, синко, ще ти кажа. Трябва да бъдеш изпратен в Италия, в дома на нашия орден в град Асизи, за да се изучиш за свещеник.
Замислих се над това, но то нямаше никакъв смисъл за мен.
- Сега по тези земи добрите свещеници са преследвани - каза той. - Извън долината са бунтовните последователи на краля и бесните кучета - лутеранците, както и много друга сган. Те искат да ни унищожат, ще унищожат и катедралата, ако им позволим. Ти си изпратен да ни спасиш, но трябва да се образоваш и да бъдеш ръкоположен в сан. Но най-важното от всичко - трябва да се посветиш на Девата. Не бива да докосваш плътта на жена; трябва да се откажеш от тази наслада в името на Господ. И запомни, никога не забравяй - не прегрешавай с жени. Прави каквото искаш с другите монаси. Щом служите на Бога, не е страшно. Но никога не докосвай плътта на жена. Още тази нощ има хора, които са готови да те отведат отвъд морето. Те ще се погрижат да стигнеш в Италия. А после - когато Господ ни даде знак, че времето е дошло, или когато ни разкрие своята промисъл за теб - ще се върнеш у дома.
- И какво ще сторя тогава?
- Ще поведеш хората, ще извършиш молебен, ще отслужиш за тях меса, ще ги докосваш и ще ги лекуваш като преди. Ще ги накараш да се отвърнат от лутеранските демони! Ще бъдеш светец!
Това ми изглеждаше лъжа, пълна лъжа. Или по-скоро невъзможна задача. Каква беше тази Италия? Защо да ходя там?
- Ще мога ли да го направя? - попитах.
- Да, синко, ще можеш. - После ми каза съвсем тихо и с лека хитра усмивка: - Ти си талтош. Талтошът е чудо. Талтошът може да върши чудеса!
- Значи и двете истории са истина! Аз съм светецът и съм чудовището със странното име.
- В Италия, когато застанеш в базиликата на свети Франциск, светецът ще ти даде благословията си и всичко ще бъде в ръцете на Господ. Хората се страхуват от талтошите, разказват легенди за тях, но талтош се появява само веднъж на няколко века и това винаги е добро знамение! Свети Ашлар е бил талтош, затова ние, които знаем това, казваме, че идва отново.
- Значи аз съм по-скоро някакво същество, отколкото смъртен човек, а ти очакваш от мен да кажа, че ще имитирам този светец.
- Много си умен за талтош - каза той. - И все пак притежаваш божествена простота и доброта. Нека го кажа другояче, за да го разбере чистото ти сърце. Ти сам трябва да избереш. Можеш да си зъл талтош или да бъдеш светец! Само да бях имал и аз такъв избор! Щях ли да бъда един жалък свещеник във време, когато свещениците са изгаряни живи от краля на Англия, измъчвани и посичани, или дори по-лошо. В Германия днес Лутер получава откровенията си от Бог, докато клечи в клозета и мята лайна в лицето на дявола! Да, в това се е превърнала религията днес. Нима искаш да останеш в долината, в мрака, да живееш в крайна нищета и ужас? Или искаш да бъдеш светец?
Без да дочака отговор, той каза тихо и печално: