- Какво още ли? - изуми се Мич.
- Да, какво още.
- Нима това не е достатъчно? Ларк, ти трябва да обясняваш на мен. Къде са били направени тези изследвания? Та това идва от клиники из цяла Европа. Кой е направил тестовете?
- Роуан, поне така предполагаме. Семейството и? работи по въпроса. Най-вероятно в клиниките не са знаели какво става. Явно Роуан някак е вмъквала това същество в тях, правела му е рентгенови снимки и се е измъквала, преди някой да се усети, че има външен човек или че това създание не е техен пациент. Всъщност в Берлин никой не помни да я е виждал. Само датата и часът на рентгеновата снимка потвърждават, че е била там. Същото е и със снимките от мозъчния скенер, електрокардиограмите и тестове с талий. Тя е влязла в клиниката в Женева и е поръчала в лабораторията исканите изследвания. Не са я питали нищо по очевидни причини - бялата престилка, авторитетът, говорела е немски. После е взела резултатите и си е тръгнала.
- Нима може да е толкова просто?
- Да, може. Това са все обществени клиники, а ти си спомняш Роуан. Кой би и? задавал въпроси?
- О, да, абсолютно.
- Хората в Париж, които са я видели, я помнят добре, но не могат да ни помогнат да я намерим. Не знаят откъде е дошла, нито къде е отишла. Колкото до придружителя и?, той бил «висок и слаб, с дълга коса и шапка».
- Дълга коса! Сигурен ли си в това?
- Да, така е казала жената от Париж на детективите на семейството. - Ларк сви рамене. - В Донелайт Роуан също е забелязана с висок слаб мъж с дълга черна коса.
- И ти не си я чувал от нощта, в която получи пробите?
- Точно така. Тя каза, че ще ме държи в течение, доколкото може.
- А записа ли обаждането?
- Тя ми каза, че е в Женева и това, което вече ти предадох. Отчаяно искаше да ми изпрати тези неща. Каза, че ще се опита да ги изпрати преди зазоряване и аз трябва да ги донеса на теб. Каза, че тя е родила въпросния субект. Амниотичната течност беше по парчетата от хавлия. Имаше и проби от нейната собствена кръв, слюнка и коса. Надявам се, че си направил изследванията.
- Можеш да си сигурен.
- Но как може да е родила нещо, което не е човешко същество? Искам да знам какво си открил, без значение колко е откъслечно или противоречиво. Ще трябва да обясня всичко това на семейството утре! Ще трябва да го обясня и на самия себе си.
Мич покри уста с дясната си ръка и се покашля леко, колкото да си прочисти гърлото.
- Както казах, то не е хомо сапиенс - започна той, като гледаше Ларк право в очите. - Може обаче да изглежда като хомо сапиенс. Кожата му е много по-еластична - всъщност такава е кожата единствено на човешките ембриони, но очевидно съществото ще запази това свойство, макар че само времето ще покаже. Черепът изглежда мек, като на бебе, но и това може да се окаже постоянна характеристика. Той все още има фонтанела, поне на последните рентгенови снимки; всъщност има индикации, че тя е постоянна.
- Господи боже! - възкликна Ларк. Не можа да устои да не докосне главата си. Фонтанелите на бебетата винаги го притесняваха! Но пък Ларк нямаше деца, а майките като че свикваха да разнасят насам-натам малките създания, които имаха покрити само с кожа дупки на главите.
- Това нещо никога не е било обикновен човешки зародиш, между другото - каза Мич. - Клетките от амниотичната течност показват, че когато се е родило, е било напълно развито миниатюрно същество от мъжки пол. Вероятно се е разгънало благодарение на изключителната си еластичност, станало е и е тръгнало с майка си, както малко жребче или жирафче тръгва веднага след раждането.
- Пълна мутация - каза Ларк.
- Не, изхвърли изцяло тази дума от ума си. Това не е мутация. Това сякаш е продукт на съвсем отделен и сложен еволюционен процес. Краен продукт на цял друг набор от случайни мутации и промени в течение на милиони години. Ако Роуан Мейфеър е родила това същество - а това изглежда сигурно с оглед пробите, които е изпратила - предполагам, че си имаме работа с вид, развил се в пълна изолация на някакъв непознат континент, нещо по-старо от хомо еректус и хомо сапиенс, много по-старо, и с цял спектър генетична наследственост от други видове, какъвто хората не притежават.
- Други видове.
- Точно така. Това същество изкачва своя собствена еволюционна стълбица. Не е съвсем чуждо за нас. Развило се е от същия първичен бульон, но неговата ДНК е далеч по-сложна. Ако опънеш двойната му спирала, тя ще се окаже два пъти по-дълга от тази на човека. Това същество като че ли - поне донякъде - е изкачвало стълбицата, запазвайки всякакви прилики с по-нисшите форми на живот, каквито ние, хората, вече не притежаваме. Но аз все още съм в началото на изследванията. И в това е проблемът.