Тогава долових миризмата. Помислих си, че идва от сестра ми, но само аз я усещам и трябва да потуша желанията, които събужда.
В този миг сред събралите се в залата и на стълбището се чу шумна въздишка. Всъщност някои дори се бяха извърнали и криеха лицата си, а други се притискаха към стените.
- Какво има? - извиках аз. Баща ми и сестра ми стояха безмълвни - всички мълчаха. Тъпаните обаче продължаваха ритъма си, а гайдите виеха.
Миризмата стана още по-силна и когато се опитах да се задържа прав, видях група хора, облечени в черно и бяло, да влизат в залата.
Знаех, че пуританите се обличат в такива одежди и с корави бели яки. Това бяха те. Дали идваха за война?
Вървяха напред, но като че криеха някого помежду си. Гайдите и тъпаните продължаваха да свирят.
Исках да изкрещя: «Вижте, протестантите!» - но бях онемял. Миризмата ставаше все по-силна и по-силна.
Най-сетне групата на новодошлите се разкъса и оформи малък кръг, в който стоеше дребно, приведено женско създание с огромна усмивка, с гърбица и горящи очи.
- Талтош, талтош, талтош! - изкрещя тя и пристъпи към мен. Разбрах, че миризмата се излъчва от нея! Сестра ми се хвърли към мен, но баща ми я хвана и я накара да се свлече на колене.
Пред мен стоеше жена от малките хора и ме гледаше с блеснали очи.
- Да, ние с теб ще създадем гиганти, високи братко, съпруже мой! - изпищя тя, разпери ръце и прокъсаната и? роба се разтвори. Видях огромните и? приканващи гърди, виснали над малкия корем.
Миризмата и? ме замайваше и щом тя пристъпи към мен, като че порасна и се разхубави в очите ми, стана елегантна, с дълги крайници и бели пръсти, които посегнаха да погалят лицето ми. Истинска жена от моя вид.
- Не, Ашлар! - изкрещя сестра ми, а аз видях как юмрукът на баща ми се стрелва и тя падна на пода.
Жената пред мен бе прекрасна, златната и? коса растеше пред очите ми, стелеше се по голия и? гръб и между гърдите. Тя я отхвърли назад и разкри голотата си, притисна гърдите си, после плъзна ръце надолу и отвори скритите си влажни срамни устни между краката. Аз бях обезумял, овладян от страстта и от музиката, от омагьосващата красавица. Изправиха ме до масата, тя легна пред мен, а аз отгоре и?.
- Талтош, талтош, талтош! Направи талтош!
Тъпаните биеха още по-силно, сякаш силата на звука им не знаеше граници. Гайдите се смесиха в един общ вой. А под мен, сред златните косми между краката и?, срамните и? устни ми се усмихваха така, сякаш можеха дори да проговорят! Бяха влажни, нежни и лъскави от женската мъзга. Исках я, подушвах я, имах нужда от нея. Трябваше да го направя.
Извадих члена си и го вкарах в тясната цепнатина.
Изпитах същия екстаз, както когато сучех от майка си. Чувах пак онези проститутки от Флоренция, звъна на смеха им, докосването до пълните им гърди, потайните места под полите им. Потъвах все повече в насладата и дори закрещях от удоволствие, но то не свършваше - продължаваше отново и отново. Помислих си: «Какъв глупак съм бил да се лишавам цял живот от това!».
Масата под нас проскърцваше от тласъците ми. Купите бяха изпопадали на пода, топлината на огъня ни поглъщаше, бях плувнал в пот.
А под мен - на твърдата маса, сред разлятото вино и парчетата месо, върху разкъсаната ленена покривка - вече не лежеше красивата жена с блестяща червеникава коса, а дребна гърбава вещица с отвратителна усмивка.
«Господи, рекох си, не ме интересува, не ме интересува!» Крещях от удоволствие. То ме поглъщаше отново и отново, докато в ума ми не остана нищо, абсолютно нищо.
Напълно замаян, осъзнах, че съм се отдръпнал от жената, а тя се присвива на масата пред мен, сякаш нещо излизаше от утробата и?, където бях посял семето си.
- Не, не искам да гледам това! Спрете го! - изкрещях аз. - Господи, прости ми! - Но цялата зала звънтеше от смях, див, безумен смях, който се примесваше с тътена на тъпаните и воя на гайдите в оглушителна какофония. Запуших уши с ръце, защото не издържах повече. Започнах да вия като животно, но не чувах гласа си.
Между краката на вещицата се появяваше нов талтош - първо се подадоха дългите хлъзгави ръце, които се удължаваха пред очите ми - пръстите ставаха по-дълги, още докато се плъзгаха по масата. Накрая излезе и главата - тясна и влажна. Докато майката пищеше от болка, то се роди - роди се знаещо, изтласкваше се от утробата и? и ме гледаше с очи, в които се четеше разум! Хлъзна се навън и започна да расте - очите му блестяха, устата зееше отворена, безупречната му кожа искреше като на човешко бебе. То падна върху майка си и започна да суче - първо от едната, а после от другата гърда. Накрая се изправи пред тълпата, която крещеше и виеше ликуващо: «Талтош, талтош! Направи още един. Направи жена, направи талтош, преди да е изгряло слънцето!».