- Господи Боже мой, в твоите ръце предавам душата си, аз, твоят недостоен слуга, Ашлар, не мога да сторя нищо повече. Пресвети Боже, Исусе, към теб се въздигам. Света Майко, приеми душата ми. Франциск, помогни ми, Света Майко Божия, в твоите ръце предавам… душата си!
А после… После…
Нямаше никакъв Бог.
Не държах детето Исус в обятията си.
Нямаше Света Майка.
Нямаше Светлина.
Нямаше справедливост.
Нямаше ад.
Нямаше рай.
Само мрак.
След това се появи Сузан.
Сузан, която извика в нощта.
Ашлар, свети Ашлар.
Ярко същество от плът, едва видимо сред каменния кръг! И видях кръга от камъни, съвсем кръгъл! Чух гласа и?!
Нейният вик дойде след цяла вечност, съвсем немощен, като слаба искрица, но после стана по-силен, по-ясен, и аз се събрах, за да чуя:
- Ела, мой Лашър, чуй гласа ми.
- Кой съм аз, дете? - Аз ли говорех? Нима най-сетне говорех с моя истински глас?
Нямаше време, нямаше минало, нямаше бъдеще, нямаше спомени…
Само смътно видение на топла плът сред мъглата, размазан образ, който протяга ръце в центъра на каменния кръг.
И тогава дойде нейният наивен, детски отговор, нейният смях, нейната любов:
- Моят Лашър, това си ти, моят отмъстител, моят Лашър! Ела при мен!
Трийсет и седем
Лашър седеше притихнал, навел глава и проснал ръце на масата. Майкъл не каза нищо, само се озърна към Клемент Норган, после към Аарън и накрая към Ерих Столов. Видя състрадание по лицето на Аарън. Ерих Столов изглеждаше изумен.
Лашър като че ли бе успокоен, почти ведър. Скоро обаче сълзите му потекоха отново. «Той ги рони, сякаш са бижута, кичи се с тях», помисли си Майкъл и потрепери, като да се отърси от омайващата красота на това създание, от тихия му равен глас.
- Аз съм във вашите ръце, господа - каза Лашър спокойно и се вгледа в Ерих Столов. - Ще дойда с вас след всички тези векове, за да потърся помощ. Предложихте ми я навремето; казахте ми каква е целта ви, но аз не ви повярвах. Сега отново съм преследван и съм в опасност.
Столов погледна плахо към Аарън и Майкъл. Норган пък гледаше него като че в очакване на някакъв знак.
- Правилно си решил, така е най-добре - рече Столов. - Готови сме да те отведем в Амстердам. Затова сме тук.
- О, не, няма да го отведете - обади се тихо Майкъл.
- Майкъл, какво искаш от нас? - попита Столов. - Нима мислиш, че ще стоим и ще гледаме как убиваш това създание?
- Майкъл, ти чу моята история - каза Лашър тъжно и избърса сълзите си като дете.
- Не се притеснявай, няма да те нарани - увери го Столов и пак се обърна към Майкъл. - Взимаме го с нас. Ще го отведем на място, където не можеш да го нараниш, нито ти, нито някоя от вашите жени. Никой не бива да разбира, че той е бил тук…
- Чакай - обади се Лашър. - Майкъл, ти ме изслуша - продължи с печален, сърцераздирателен глас. Наведе се напред, а очите му гледаха умоляващо. Сега повече отвсякога приличаше на Дюреровия Исус. - Майкъл, не можеш да ме нараниш. Не можеш да ме убиеш! Аз ли съм виновен за това, което съм? Погледни в очите ми, не можеш да го сториш.
- Ти си все същият, нали? - прошепна Майкъл.
Аарън го стисна бързо за рамото и рече:
- Няма да има никакви убийства. Ще го вземем с нас. Отиваме в Амстердам. Ще тръгна с Ерих и Норган, за да съм сигурен, че ще го отведат право в метрополията…
- Не, няма да стане - рече твърдо Майкъл.
- Майкъл - обади се Столов, - тази мистерия е твърде голяма, за да и? бъде сложен край просто така, от един човек.
- Не, не е чак толкова голяма.
- Но ние още не знаем всичко - настоя Аарън. - Господи! Не осъзнаваш ли какво означава това? Майкъл, моля те, вразуми се…
- Напротив, осъзнавам много добре - отвърна Майкъл. - Роуан също. Тази мистерия е проклятие. - Обърна се към Столов. - Това е била целта ви от самото начало, нали? Не да наблюдавате, да чакате и да събирате познание, а точно онова, което холандецът е казал на Лашър - да чифтосате талтоши, да съберете женска и мъжки, за да ги размножите отново.
Ерих поклати глава.
- Няма да позволим никой да пострада и най-вече той. Искаме само да го изучим, да го изследваме.
- Лъжеш! - рече Майкъл. - Всички лъжете, ти също, Аарън. Той най-сетне успя да те омая.
- Майкъл, погледни ме - прошепна Лашър. - За да отнемеш човешки живот се изисква сериозно основание. Но да отнемеш моя живот? Ти луд ли си, та нали ще ме запратиш отново в мрака, без да ме опознаете, ще развалиш чудото! О, не, ти няма да сториш подобно нещо. Не си толкова безразсъден, толкова жесток.