Сви юмрук и го заби в лицето на Лашър. Той понесе удара, олюля се встрани и внезапно започна да танцува в кръгове. От носа му течеше кръв.
- Господи, недей, моля те, недей.
- Значи искаше да си в плът, а? Е, добре, сега ще видиш как умира плътта.
- Но аз знам това, изпитах го. Господи, помогни ми! - извика Лашър.
Майкъл се хвърли отново към него, но той го ритна силно в крака и го удари така, че Майкъл полетя назад към стената. Беше изумен колко силни са тези слаби, крехки на вид ръце.
Успя да се изправи. Беше замаян. Отново почувства болка в гърдите. Не, не сега.
- Проклет да си - изсъска той, - проклета да е силата ти, но този път тя няма да е достатъчна.
Завъртя се към Лашър, но той избегна удара с лека, почти грациозна стъпка встрани и белият му юмрук се заби в челюстта на Майкъл, преди той да успее да вдигне ръка да се защити.
- Майкъл, чукът! - чу се гласът на Жулиен.
Чукът. Беше на перваза на прозореца. Чукът, с който се бе въоръжил, когато търсеше натрапника в къщата преди няколко дни, но откри единствено Жулиен в мрака! Втурна се към него, стисна дръжката, обърна се, вдигна го с две ръце над главата си и заби острия край в главата на Лашър.
Заби го, през косата и нежната кожа, право във фонтанелата, която така и не се бе затворила. Устата на Лашър оформи съвършен овал от изумление. От главата му пръсна кръв. Ръцете му полетяха нагоре, като че да спрат червената струя, но после паднаха, щом кръвта зашуртя в очите му. Майкъл измъкна чука и го удари отново, този път по-дълбоко. Всяко човешко същество щеше да умре още при първия удар, но не и това създание - то още се държеше, олюляваше се, а от главата му бликаше кръв.
- Господи, помогни ми! - проплака Лашър, а кръвта се стичаше на струйки около носа и устата му. - Господи, защо? Защо? - зави той. Приличаше на Исус с трънения венец - цялото му лице беше в кръв.
Майкъл пак вдигна чука, но в този миг се появи Норган - със зачервено от ярост лице. Той се хвърли да предпази Лашър, но Майкъл вече замахваше.
Човекът умря в мига, в който металът се заби в челото му. Падна назад и Майкъл едва успя да измъкне чука от главата му.
Лашър се олюляваше и плачеше тихо, а кръвта шуртеше по черната му коса. Обърна се към прозореца - той беше отворен! В мрака отвън, на покрива на верандата, стоеше млада жена, на чиято шия блестеше златна верижка със смарагд. Беше облечена с рокля на цветя до коленете, а черната и? коса падаше по лицето. Тя кимна на Лашър.
- Да, идвам, скъпа моя - прошепна той и политна напред. Успя да се изправи и се прехвърли през прозореца на покрива на верандата. - Моята Анта, чакай ме, не падай.
Щом се изправи в цял ръст, той с мъка запази равновесие. Майкъл изпълзя през прозореца и скоро се изправи на покрива. Момичето бе изчезнало, а нощта бе сребърна от сиянието на луната.
Вдигна отново чука, стовари го с все сила върху главата на Лашър и той полетя към плочите.
Не се чу никакъв писък, когато се стовари долу.
Майкъл затъкна чука в колана си, стисна желязната решетка с две ръце и пое надолу, като почти се свлече по пълзящите растения и през гъстите бананови дръвчета, които омекотиха удара, щом падна на земята.
Създанието лежеше на пътеката на градината - проснато тяло с дълги ръце и крака и разпръсната черна коса. Беше мъртво.
Сините му очи се взираха в нощното небе, а устата му зееше отворена. Майкъл се свлече на колене до него и започна да го удря с плоската страна на чука. Размаза напълно челото му, скулите, челюстта, издигаше безспир оръжието от кървавата маса и го стоварваше отново и отново.
Накрая от лицето не остана нищо. Костите бяха станали на каша. Създанието потрепваше при всеки удар, като че беше от гума или пластмаса. Кръв се лееше от размазаното му лице. И все пак Майкъл не спря да удря. Обърна чука с острия край, заби го в гърлото на създанието и го разкъса. После отново и отново, докато главата не се отдели от врата.
Най-сетне спря, политна назад към долното стъпало на верандата и седна на него. Беше останал без дъх, но още стискаше окървавения чук в ръката си. Пак усети болката в гърдите, но не почувства страх. Взря се в мъртвото тяло, в мрачната градина и вдигна очи и към звездното небе. Земята бе осеяна с прекършени листа от банановите дървета. Черната коса на създанието бе залепнала за безформената кървава маса на лицето, смесена с костиците от раздробения нос, зъби и кости.
Майкъл се изправи, болката в гърдите му се засили, стана някак гореща и почти непоносима. Той прекрачи тялото и тръгна по меката зелена морава. Стигна до средата и извърна бавно очи към мрачната фасада на съседната къща. Там не се виждаше никаква светлина, а и прозорците бяха закрити от тис, бананово дърво и магнолия. Той се извърна и погледна над тъмните храсти покрай оградата - към пустата улица отвъд.