- Трябва да ти кажа нещо - рече Майкъл.
Райън спря и на лицето му се появи тревога и страх, но се овладя и кимна бавно.
- Вече няма опасност - продължи Майкъл. - Вече няма опасност за никого. Можеш да освободиш охраната. Остави само една сестра за през нощта. Освободи и Хенри, ако искаш. Пенсионирай го или каквото решиш. Може да го изпратиш в къщата на Мона.
Райън не каза нищо, само кимна отново.
- Оставям на теб да решиш какво ще кажеш на останалите - рече Майкъл, - но те трябва да знаят, че вече няма опасност. Никоя жена няма да пострада повече. Никой вече няма да умре. Не и заради него. Ако от Таламаска се свържат с теб, изпрати ги при мен. Не искам жените да се страхуват. Нищо няма да се случи, те са в безопасност. Обаче не зная нищо за смъртта на двамата лекари. Абсолютно нищо.
Райън понечи да му зададе въпрос, но размисли и пак кимна.
- Ще се погрижа за всичко - рече той. - Не бива да се безпокоиш повече за това. Ще се заема и с въпроса за лекарите. А това за Хенри е добра идея, ще го изпратя в къщата на Амелия стрийт. Не мисля, че Патрик ще възрази. Дойдох просто да разбера как си, но виждам, че си добре.
Майкъл кимна и се усмихна леко.
След обяда отново седна до леглото на Роуан. Беше отпратил сестрата, защото не можеше вече да понася присъствието и?. Искаше да остане сам. Пък и тя беше намекнала, че трябва да иде да види своята собствена болна майка в болницата, затова той и? каза: «Всичко тук е наред, върви. Върни се към шест». Тя остана много доволна.
Застана до прозореца и я погледа как се отдалечава, как пали цигара, преди да стигне до ъгъла, и после бърза да хване трамвая.
Отвън стоеше висока млада жена и се взираше в къщата, опряла ръце на оградата. Червеникавозлатистата и? коса беше дълга и красива. Момичето бе много слабо, като повечето млади жени днес. Може би беше някоя братовчедка, дошла да посети болната. Той се надяваше да не е така. Отдръпна се от прозореца, за да не го види. Ако позвънеше, нямаше да отвори. Хубаво му беше, че най-сетне остана сам.
Върна се и седна пак в креслото.
Пистолетът лежеше на мраморната масичка - голям и грозен - или може би красив, зависи дали човек харесваше оръжията. Майкъл нямаше нищо против тях, но не му харесваше да го гледа там, защото си представяше как го взима и изстрелва куршум в главата си. После се вгледа в Роуан и си помисли: «Не, не и докато ти имаш нужда от мен, скъпа. Няма да го направя. Не и преди да се случи нещо…».
Зачуди се дали тя изобщо усеща нещо. Лекарят бе казал, че тази сутрин е по-добре физически, но иначе състоянието и? не се бе променило.
Даваха и? лекарства, раздвижваха крайниците и?. Беше красиво сресана и с розово червило на устните. Помисли си и за Мона.
- Със или без Юри, тя също се нуждае от мен. Пък и въпросът не е само в това - каза той на глас в тишината. - Всички ще бъдат наранени, ако не съм тук в деня на свети Патрик, нали? Трябва да ги посрещна на вратата. Да им стисна ръцете. Аз съм пазителят на тази къща, докато не…
Облегна се в стола и се замисли за Мона, чиито целувки бяха станали съвсем целомъдрени, откакто Роуан се бе върнала у дома. Красивата малка Мона. И онзи мургав умен Юри. Влюбени.
Може би Мона вече работеше по идеята за медицински център. Може би двамата с Пиърс в момента работеха по проекта в офиса.
- Нали няма да предадем цялото състояние на семейството в ръцете на тази малка хулиганка! - бе казал Рандъл с гръмовния си глас предната вечер, когато с Беа спореха пред вратата на Роуан.
- О, моля те, по-тихо - прошепна Беа. - Та това е нелепо. Тя е нещо като престолонаследница и символ, стар идиот такъв. Това е всичко.
Майкъл се отпусна назад, протегна крака под леглото и скръсти ръце. Взираше се в пистолета, в приканващия сребристосив спусък, в дебелата цилиндрична цев и ивицата изкуствен плат, увита около дулото като примка на обесен.
«Не, може би по-късно», помисли си. Макар че всъщност знаеше, че никога няма да го стори. Може би само щеше да изпие нещо по-силно, което да пропълзи в него, за да го отрови бавно. После ще легне в леглото до нея, ще я прегърне и ще заспи.
«Ще го направя, когато тя умре», рече си той. «Да, точно така.»
Трябваше да прибере пистолета някъде на сигурно място. В тази къща влизаха толкова деца, че можеше да стане нещо. Сутринта доведоха няколко да видят Роуан - пък на деня на свети Патрик щяха да дойдат много деца. Щеше да има голям парад на Мегазин стрийт, само на две пресечки оттук. Отново парадни платформи. Хората ще хвърлят картофи и зеле - всички продукти, нужни за традиционния ирландски бульон. Семейството обожаваше този празник. Поне така му казаха. И той щеше да го хареса.