Спомни си как навремето майка му бе прекарала доста дни с един много възрастен немец в хотел «Даниели». Когато една приятелка я попита как може да понася такъв старец, тя отговори: «Той е мил с мен и умира. Никога не бих го огорчила». Юри помнеше изражението на очите и? и щом най-сетне пристигнаха в онова мизерно селце и циганите и? казаха, че майка и? е вече покойница.
И така, Юри разказа всичко за махараджата, за слоновете му, за красивите седла от червено кадифе, обшито със злато. Разказа и за харема, в който неговата майка е била кралица. Разказа и за партията шах, която играли заедно цели пет години, без никой да победи. Играели на богато украсена маса под едно мангрово дърво. Разказа и за малките си братя и сестри. За домашния си любимец - тигър със златна верига.
Андрю се потеше ужасно. Юри отиде до банята да вземе кърпа, но в този миг болният отвори очи и започна да го вика. Момчето се върна бързо и попи потта от челото и лицето му. Бащата дори не помръдна. Какво, за бога, му ставаше на този човек!
Андрю се опита да докосне Юри с лявата си ръка, но като че вече не можеше да движи и нея. Момчето изпита внезапна паника. Хвана здраво ръката му и погали с нея лицето си. Мъжът се усмихна.
След около половин час болният заспа, а после умря. Юри го гледаше. Виждаше какво става. Гърдите на Андрю спряха да се надигат. Клепачите му се открехнаха леко. И това бе всичко.
Юри погледна бащата. Той седеше в креслото, приковал поглед в сина си. Юри не смееше да помръдне.
Най-после бащата се приближи до леглото и се вгледа в Андрю. Наведе се и го целуна по челото. Юри беше изумен. Първо не извика лекар, а сега го целува, рече си той с гняв. Усети как неговото собствено лице се сгърчва, знаеше, че всеки миг ще се разплаче, не можеше да се сдържи. И след секунда сълзите рукнаха.
Изтича в банята, издуха носа си с тоалетна хартия, потупа една цигара на опакото на дланта си, лапна я и я запали. Устните му още трепереха и той започна да дърпа бързо и жадно, а очите му се замъгляваха от сълзи.
В стаята се чуваше някакъв шум. Хора влизаха и излизаха. Юри се облегна на облицованата с плочки стена и започна да пуши цигара от цигара. Скоро спря да плаче. Изпи чаша вода и остана там, скръстил ръце. Мислеше си, че трябва да се измъкне някак оттук.
Нямаше да моли този мъж да го отърве от циганите. Нямаше да го моли за нищо. Само щеше да изчака всички да си тръгнат и после щеше да се измъкне. Ако някой го попиташе нещо, щеше да излъже. Нямаше проблем. Никакъв проблем. Може би дори щеше да напусне Рим.
- Не забравяй обаче за сейфа в банката - каза бащата.
Юри подскочи. Белокосият мъж стоеше на вратата. Зад него стаята изглеждаше празна. Бяха изнесли тялото на Андрю.
- Какво искате да кажете? - попита Юри на италиански. - За какво говорите?
- Майка ти е оставила нещо за теб - паспорта на баща ти и пари. Тя искаше да ги вземеш.
- Но аз нямам ключ.
- Ще идем в банката. Ще им обясним.
- Не искам нищо от теб! - кресна Юри. - Ще се оправя и сам. - Понечи да мине покрай мъжа, но той го хвана за рамото. Имаше твърде здрав захват за толкова стар човек.
- Юри, моля те. Андрю поиска да ти помогна.
- Ти го остави да умре. Що за баща си! Просто си седеше там и го гледаше как умира! - Юри го изблъска и хукна към вратата на стаята, но мъжът все пак успя да го хване през кръста.
- Аз не съм му баща, Юри - каза той, щом момчето се успокои малко. Мъжът също като че се посъвзе. Оправи реверите на палтото си и въздъхна дълбоко. Погледна благо Юри. - Ние принадлежим на една организация. В нея той ме смяташе за свой баща, но аз не съм му роден баща. Той дойде в Рим, за да умре. Сам пожела така. Аз просто изпълних волята му. Ако искаше още нещо от мен, щеше да ми каже. Но той пожела само да се погрижа за теб.
Значи отново четене на мисли. Що за хора бяха тия! Какви бяха? Някакви богати цигани? Юри изсумтя. Скръсти ръце, заби пети в килима и се втренчи подозрително в мъжа.
- Искам да ти помогна - настоя непознатият. - Ти си много по-добър от циганите, които са те отвлекли.
- Знам - сопна се момчето. Пак си спомни за майка си. - Някои хора са по-добри от останалите. Много по-добри.
- Точно така.
Сега е моментът, рече си Юри и хукна пак към вратата, но мъжът отново го хвана. Юри бе доста силен за своите десет години, а този беше някакъв старец. И все пак не успя да се измъкне.
- Успокой се за момент, Юри - каза мъжът. - Нека поне идем до банката и отворим сейфа. После ще решим какво да правим.