Историята много му хареса, но тя събуди у него особено чувство, както никое друго от досиетата на Таламаска. Опитваше се да намери роля и за себе си в това разследване - може би да събере информация за Донелайт, която да помогне на Аарън? Иначе досието не го впечатли особено. В Таламаска имаше много такива случаи, някои доста по-странни от този.
Самият орден криеше многобройни мистерии, но те не засягаха Юри по никакъв начин.
Седмицата преди Коледа Старшите обявиха оттеглянето на Дейвид Талбът като директор на ордена, който щеше да бъде зает от човек с немско-италиански произход - Антон Маркус. Никой в Лондон не бе чувал за Антон Маркус.
Юри не познаваше Антон. Основното му притеснение беше, че не е успял да се сбогува с Дейвид. Пък и имаше нещо мистериозно в начина, по който Дейвид бе изчезнал. Както често се случваше в Таламаска, членовете говореха за Старшите, а от думите им личеше объркване и недоволство от начина, по който беше организиран орденът. Всички искаха да знаят дали Дейвид сега ще остане един от Старшите, тъй като се предполагаше, че е сред тях. Дали и оттеглилите се членове оставаха Старши, или само активните? Тази липса на информация според мнозина бе доста средновековен прийом.
Юри бе чувал всичко това и преди. Недоволството продължи само няколко дни. Антон Маркус пристигна ден след като назначаването му бе обявено и веднага очарова всички с маниерите си и впечатляващите си познания за историята на всеки от членовете. Покоят се върна в лондонската метрополия.
След вечеря в голямата столова Антон Маркус говори пред всички членове. Той беше едър мъж, с мека сребриста коса и дебели очила със златни рамки. Изглеждаше като шеф на корпорация и притежаваше особено тачения в Таламаска лек британски акцент. Дори Юри вече говореше така.
Антон Маркус припомни на събралите се колко важно е да се запази в тайна самоличността на Старшите. Те са навсякъде около нас. Те не биха могли да управляват ордена ефективно, ако срещат съпротива или недоверие. Старшите ще работят най-добре като анонимен ръководен орган, на който всички ние разчитаме.
Юри сви рамене.
Когато се прибра в стаята си в два часа сутринта, откри комюнике от Старшите на принтера:
«Радваме се, че отдели време да поздравиш Антон с «добре дошъл». Според нас той ще е великолепен ръководител на ордена. Ако приспособяването към новата ситуация е трудно за теб, ние сме насреща.»
Имаше и ново назначение за него. Трябваше да иде в Дубровник, за да вземе няколко важни пратки и да ги отнесе в Амстердам. А после да се прибере. Рутинна задача. Лесна работа.
Юри искаше да прекара Коледа с Аарън в Ню Орлиънс, но Аарън му каза по телефона, че това е невъзможно, че разследването е стигнало до задънена улица и се е превърнало в най-обезкуражаващия случай в цялата му кариера.
- Но какво се е случило с вещиците Мейфеър? - попита Юри. После обясни на Аарън, че вече е прочел цялото досие. Попита дали не може да свърши някоя работа във връзка с разследването. Аарън каза «не».
- Просто имай вяра, Юри - рече той. - Ще се видим, когато Бог е рекъл.
Тези думи изобщо не бяха в стила на Аарън. Това бе първият тревожен сигнал за Юри, че нещо наистина не е наред.
Сутринта в деня преди Коледа, Аарън се обади на Юри в Лондон.
- Това е най-трудното време за мен. Има неща, които искам да свърша тук, а орденът няма да ги позволи. Трябва да остана в Щатите, в Ню Орлиънс. На какво съм те учил винаги, Юри? Най-важното е да следваш правилата. Би ли повторил сега този съвет на мен?
- Но какво забранено искаш да сториш, Аарън? - по пита Юри.
Аарън каза, че с Роуан Мейфеър ще се случи нещо ужасно и че тя има нужда от него, че трябва да отиде при нея и да стори каквото може, но Старшите са му забранили това. Старшите са му казали да остане в метрополията в Оук Хейвън и да не се «намесва».
- Аарън - каза Юри, - ние сме опитвали да се месим, при това неуспешно, през цялата история на вещиците Мейфеър. Със сигурност не е безопасно да се приближаваш до тези хора, спомни си за Стюарт Таунсенд и Артър Лангтри - и двамата са загинали, защото са влезли в контакт с Мейфеър. Какво би могъл да сториш ти?
Аарън се съгласи с неохота. Всъщност този разговор бе преоценка на ситуацията. Той спомена, че Дейвид и Антон вероятно са прави, като настояват да не се намесва. Антон бе наследил поста от Дейвид, който бе запознат с цялата история. И все пак му беше трудно да остане настрана.
- Не съм сигурен, че е смислено само да наблюдаваме отстрани - каза Аарън. - Изобщо не съм сигурен. Вероятно винаги съм чакал този момент и сега той настъпи.