Не, отново си въобразяваше. Никога не беше сигурна дали е просто въображение, или е нещо повече, особено след като цял живот бе слушала невероятни истории и бе мечтала за странни неща. Джифорд се разплака на кухненската маса в къщата на Амелия стрийт. «Тази къща е зла, зла, казвам ти. Не пускай Мона там.»
«О, Джифорд, стига глупости, тя иска да бъде шаферка на сватбата на Роуан Мейфеър. Това е такава чест.»
Да, определено беше чест. Най-голямата сватба в семейството за всички времена. Много и? хареса. Ако не беше леля Джифорд, още тогава щеше да предприеме тайната си инспекция на къщата, докато всички се наливаха с шампанско, говореха за благоразумната страна на нещата и се чудеха кой точно е господин Лайтнър, тъй като тогава той още не беше разкрил пред тях своята история.
Но Мона изобщо нямаше да бъде на тази сватба, ако Древната Евелин не бе станала от стола си, за да се противопостави на Джифорд: «Нека детето мине по църковната пътека», бе казала тя със своя тих, сух шепот. Вече беше на деветдесет и една. И голямото достойнство на това, че почти никога не говореше, бе, че когато го направеше, всички я слушаха. Е, освен ако не мънкаше неразбираемо.
Но понякога Мона мразеше леля Джифорд заради страховете и?, вечната и? тревога, постоянният ужасен израз на лицето и?. Никой обаче не можеше да я мрази истински. Тя беше твърде добра към всички, особено към сестра си Алисия, майката на Мона, която всички вече смятаха за безнадеждна алкохоличка и която вече три пъти бе влизала в клиника, без това да доведе до нищо добро. Всяка неделя, без изключение, Джифорд идваше в къщата на Амелия стрийт, да поизчисти малко, да помете алеята и да поседи с Древната Евелин. Носеше рокли за Мона, която никак не обичаше да ходи по магазините.
- Нали знаеш, че трябва да се обличаш като тийнейджър - каза Джифорд само преди няколко седмици.
- Момичешките рокли ми харесват, благодаря - отвърна Мона. - Те са моята маскировка. Освен това, ако питаш мен, повечето тийнейджъри изглеждат раздърпани. Нямам нищо против и аз да нося такива дрехи, но съм твърде ниска.
- Е, да, но номерът на сутиена те издава! Трудно се намират такива сладки памучни сутиени с толкова голяма чашка.
- Ама ти хем искаш да раста, хем искаш да се държа прилично. Какво съм аз за теб - малко момиче или социологически проблем? Не обичам общоприетото. Лельо Джиф, някога хрумвало ли ти е, че конформизмът може да бъде разрушителен? Обърни внимание на мъжете по новините. Никога в историята мъжете в столицата не са се обличали толкова еднакво. Връзки, ризи, сиви сака. Това е отвратително.
- Тук става дума просто за отговорност. Да се обличаш и да се държиш както подобава на възрастта ти. Ти не правиш нито едното, нито другото и всъщност в момента говорим за абсолютно различни неща. Превърнала си се в умалено копие на Вавилонската блудница с панделка в косата.
Джифорд спря, шокирана от това, че бе изрекла думата блудница, бузите и? порозовяха, тя стисна ръце, а черната и? къдрава коса падна пред лицето.
- О, Мона, скъпа, толкова те обичам.
- Зная, лельо Джиф, но, моля те, в името на Бог и всичко свято, никога не ме наричай умалено копие на каквото и да било, никога!
Мона остана коленичила на камъните доста дълго, докато студът не започна да вледенява коленете и?.
- Горката Анта - прошепна тя. Изправи се и отново приглади розовата си пола. Отметна косата си зад раменете и провери дали копринената панделка е все още здраво прикрепена на тила и?. Чичо Майкъл харесваше нейната сатенена панделка, сам и? го беше казал.
- Докато Мона носи панделка - беше казал същата вечер по пътя към парада, - всичко ще бъде наред.
- Аз навърших тринайсет през ноември - прошепна му тя и се приближи, за да хване ръката му. - Казаха ми да махна панделката.
- Ти? На тринайсет? - Очите му пробягаха по нея, задържайки се за част от секундата на гърдите и?. После се изчерви. - Е, не съм забелязал. Но това не означава, че трябва да спреш да носиш панделки. Виждам в сънищата тази червена коса и панделката в нея.
Разбира се, това беше просто закачка. Майкъл беше невинен и благоприличен мъж, беше просто прекрасен. Всички виждаха това. Но по бузите му отново се бе появила червенина. Повечето мъже на неговата възраст гледаха на тринайсетгодишните момичета с големи гърди просто като на деца, но Майкъл явно не беше от тях.
Е, тя щеше да обмисли още малко стратегията си, когато влезеше в къщата и се приближеше до него. Но сега искаше да се разходи около басейна. Изкачи стълбите и излезе на широката каменна тераса. Светлините под водата бяха пуснати и я караха да сияе, лека пара се издигаше от повърхността. Мона не разбираше защо бяха затоплили басейна, та Майкъл не би плувал отново в него. Сам го каза. Е, все пак идваше денят на свети Патрик, нищо, че още беше студено, и вероятно тук щяха да се съберат стотици деца от рода. Така че бе по-добре да не спират нагревателите.