- Да, помня. Тя ви се обаждаше често през есента. Беше много обезпокоена от вашето неодобрение. - Това бе изречено съвсем меко, както и всичко останало. - Искаше вашия съвет относно създаването на медицинския център «Мейфеър». Беше сигурна, че когато осъзнаете, че намеренията и? са сериозни, ще разберете защо вече не практикува, защото се е заела с много по-значимо начинание.
- Значи вие с нея сте приятели, така ли? Нямам предвид Таламаска, а вие лично.
- Да, мисля, че бях неин приятел, но може би предадох доверието и?. Не зная. Може би тя предаде моето. - В гласа му се усети горчивина, дори гняв. После Лайтнър отново се усмихна.
- Трябва да ви призная нещо, господин Лайтнър - започна Ларк. - Смятах тази идея за медицинския център за празна надежда. Роуан ме хвана неподготвен. Но сам направих някои проучвания и разбрах, че семейството наистина има ресурс да създаде нещо подобно. Просто тогава не го знаех. Въпреки че трябваше, предполагам. Всички говореха за това. Роуан е най-умният и най-способният хирург, когото някога съм обучавал.
- Сигурен съм. Тя каза ли ви нещо за пробите в разговора по телефона? Казахте, че се е обадила от Женева, на дванайсети февруари.
- Пак ви повтарям. Искам да говоря с Райън, най-близкия и? роднина, или със съпруга и?. Така е редно.
- Тези проби сигурно доста са изумили хората в института - рече Лайтнър. - Бих искал да ми кажете какво точно ви е изпратила Роуан. И знаете ли какво конкретно ме интересува: тя беше ли в добро здраве, когато говори с вас? Изпрати ли ви някакви проби, които имат отношение към нея?
- Да, изпрати ми проби от кръвта и тъканите си, но от тях не може да се заключи, че е болна от нещо.
- А че е просто по-различна.
- Да, може да се каже. Различна. Точно така.
Лайтнър кимна. Отново извърна поглед към прозореца. Минаваха покрай доста голямо гробище, осеяно с малки мраморни крипти със заострени покриви. Колата летеше бързо, движението не беше натоварено. Тук като че ли имаше повече пространство. Беше по-спокойно. Всичко изглеждаше някак занемарено, нескопосно, но Ларк хареса тази широта, тук го нямаше усещането, че е притискан от тълпата и трафика, както у дома.
- Вижте, Лайтнър, моето положение в тази история е доста трудно - рече той. - Без значение дали сте и? приятел, или не.
Вече бяха завили и скоро подминаха някаква стара тухлена църква, която изглеждаше опасно близо до стръмния склон. Ларк почувства облекчение, когато отново излязоха на улицата, колкото и неугледна да беше тя. Пак почувства някакъв странен комфорт в този град въпреки общата му запуснатост. Тук времето течеше по-бавно. Това беше Югът.
- Знам това, доктор Ларкин - отвърна Лайтнър. - Разбирам ви. Знам какво означава поверителност и лекарска етика. Знам всичко за етикета и почтеността. Хората тук също. Всъщност е прекрасно, че дойдохте. Ако не желаете, сега няма да говорим повече за Роуан. Нека първо закусим в хотела. Какво ще кажете? Вероятно ще искате и да подремнете. Можем да се срещнем по-късно в къщата на Първа улица. Тя е само на няколко преки от хотела. Семейството е уредило всичко.
- Вие знаете, че става дума за нещо много сериозно, нали? - рече внезапно Ларк. Колата беше спряла пред малък хотел със син сенник. Портиерът чакаше до лимузината да отвори вратата.
- Разбира се - отвърна Аарън Лайтнър. - Но и всичко е много просто. Роуан е родила това странно дете. Всъщност и двамата знаем, че то изобщо не е дете, а онзи мъж, когото са видели с нея в Шотландия. Това, което искаме да разберем, е дали той може да се репродуцира? Може ли да заплоди своята майка или друго човешко същество? Та нали репродукцията е единствената грижа на еволюцията? Ако той беше просто някаква мутация, резултат от външно влияние - радиация, например, или нещо като телекинетично въздействие - тогава нямаше да сме толкова притеснени, нали? Щяхме да искаме да го хванем само за да се уверим, че Роуан е с него по своя собствена воля, а после… после щяхме да го убием. Вероятно.
- Вие знаете всичко, нали?
- Не, не всичко. И точно това ме тревожи. Но зная едно: ако Роуан ви е изпратила онези проби, то е защото тя се страхува, че това същество може да се възпроизвежда. Нека влезем, какво ще кажете? Ще се обадя на семейството, за да разбера какво е станало в Дестин. Ще се свържа и с Таламаска за случая със Столов. Аз също имам стая тук. Дори може да се каже, че този хотел е моята «резиденция» в Ню Орлиънс. Много го харесвам.
- Разбира се, да слизаме.
Още преди да стигнат до рецепцията, Ларк вече съжали, че бе взел съвсем малко багаж. Явно нямаше да си тръгне оттук скоро. Знаеше го. Смътното усещане за нещо неприятно се завърна заедно с нов прилив на възбуда. Малкото фоайе на хотела му хареса, навсякъде се чуваха дружелюбни южняшки гласове, до асансьора стоеше висок елегантен чернокож.