На сутринта той не се бе събудил с въпроса: «Кое е това дете в леглото ми?». Напротив. Знаеше коя е тя.
- Не можеш да заминеш - каза Аарън.
Твърдостта в гласа му хвана Майкъл неподготвен. Той усети, че някак се отнася обратно към Мона, към ласките и? и към подобната на сън поява на Древната Евелин на улицата.
- Не знаеш за какво става дума - настоя Аарън.
- И за какво става дума?
- Не мислехме, че трябва да ти кажем всичко - каза Райън, - но преди да продължим, нека ти обясня. Не знаем къде точно е Роуан, нито какво се е случило с нея. Не искам да кажа, че и? се е случило нещо лошо.
- Говори ли с лекаря? - попита Пиърс, като че събудил се внезапно и готов за бизнес. - Той каза ли, че вече си се възстановил достатъчно?
- Господа, добре съм. Ще открия жена си. А сега ми кажете кой води разследването.
Аарън се прокашля типично по британски, това беше обичайната му увертюра, преди да заговори.
- Таламаска и семейство Мейфеър не успяха да я открият. С други думи, едно много усилено разследване и огромните разходи не доведоха до нищо.
- Разбирам.
- Ето какво знаем. Роуан е заминала оттук с висок тъмнокос мъж. Както знаеш, забелязана е с него в самолета за Ню Йорк. Определено е била в Цюрих в края на годината и оттам е заминала за Париж, а от Париж - за Шотландия. По-късно е била в Женева. От Женева може би отново се е върнала в Ню Йорк, но не сме сигурни.
- Искате да кажете, че вероятно е пак в Щатите.
- Вероятно - каза Райън. - Но не знаем със сигурност. - Замълча, сякаш само това имаше да каже или пък просто събираше мислите си.
- Тя и онзи мъж - започна Аарън - са видени в Донелайт. В това като че няма никакво съмнение. Знаем, че е била в Цюрих само от банковите транзакции, които е наредила, в Париж - защото там е направила медицинските изследвания, които по-късно е изпратила на доктор Ларкин в Калифорния. В Женева - защото оттам се е обадила на лекаря и пак оттам е изпратила медицинските проби. Направила е тестове и в една клиника там, а после е изпратила всичко на доктор Ларкин.
- Обадила се е на този лекар? Той наистина ли е говорил с нея?
Това го обнадежди; трябваше да бъде нещо по-различно от болката, която почувства. Усети, че лицето му се зачервява. «Обадила се е, но не на мен. Обадила се е на стария си приятел в Сан Франциско.» Опита се да изглежда спокоен, готов да чуе всичко.
- Да - каза Аарън, - обадила се е на доктор Ларкин на дванайсети февруари. Била е кратка. Казала му, че изпраща медицински документи, проби и прочие, че трябва да ги занесе в института «Кеплингер» за анализ. Казала и че пак ще му се обади, че въпросът е поверителен. Споменала, че може да бъде прекъсната всеки момент. Звучала така, сякаш е в опасност.
Майкъл седеше притихнал, просто се опитваше да разбере какво означава всичко това. В един момент неговата жена се бе обадила на този човек. Сега картината изглеждаше съвсем различна.
- Това ли не искахте да ми кажете?
- Да - отвърна Аарън. - Както и че хората, с които е разговаряно в Женева и Донелайт, казват, че може да е била под принуда. Детективите на Райън са научили същото от свидетелите, въпреки че никой от тях не е разбрал кой всъщност упражнява тази «принуда».
- Разбирам. Но тя е била добре, когато е говорила със Самюъл Ларкин. И то на дванайсети февруари! - рече Майкъл.
- Да…
- Добре, какво точно са видели тези хора? Какво са видели хората в клиниките?
- Никой в клиниките не е видял нищо. Но трябва да разбереш, че става дума за огромни институции. Няма съмнение, че Роуан и Лашър са се промъкнали в тях. Роуан се е представяла за лекар от персонала или пък за лаборант, в зависимост от ситуацията. Направила е различни изследвания и е напуснала, преди някой да се усети.
- И вие сте разбрали това от материалите, изпратени на този доктор Ларкин?
- Да.
- Невероятно, но един лекар може да го направи, нали? - рече Майкъл. Опитваше се да говори спокойно. Не искаше някой да започне да му мери пулса. - Значи последното доказателство, че е жива, е от дванайсети февруари - заключи той. Опитваше се да пресметне колко дни са минали оттогава. Не можеше да си спомни нищо.