- Има и още нещо - обади се Райън. - И то не е много хубаво.
- Е, кажете ми.
- Роуан е прехвърляла големи суми, докато е била в Европа. Огромни суми през банки във Франция и Швейцария. Но тези трансфери са спрели в края на януари. После има само два чека, осребрени в Ню Йорк на четиринайсети февруари. Вече знаем, че подписите са подправени.
- Какво? - Майкъл се облегна на стола. - Значи я държи като затворник и подправя чекове.
Аарън въздъхна.
- Не знаем… със сигурност. Хората в Донелайт - и в Женева - я описват като бледа и с нездрав вид. Според тях придружителят и? е бил много внимателен, всъщност никога не са я виждали без него.
- Разбирам - прошепна Майкъл. - Какво друго са казали? Искам да знам всичко.
- Донелайт сега е археологически обект - каза Аарън.
- Да, знам - отвърна Майкъл и се обърна към Райън. - Прочетохте ли историята на Мейфеър?
- Ако имаш предвид досието на Таламаска, да, прегледах го, но мисля, че нашата грижа сега е само една: къде е Роуан и как да стигнем до нея.
- Продължете за Донелайт - обърна се Майкъл към Аарън.
- Очевидно Роуан и Лашър са наели апартамент в странноприемницата там за четири дни. Прекарали са доста време из руините на замъка, в катедралата и в селцето. Лашър е говорил с много хора.
- Трябва ли да го наричаш с това име? - попита Райън. - Официалното му име е друго.
- Официалното име не значи нищо - каза Пиърс. - Татко, моля те, нека оставим това. Донелайт, археологическият обект, очевидно е финансиран изцяло от нашето семейство. Не бях чувал за това, докато не прочетох файла на Таламаска. И татко не знаеше, всичко е уредено от…
- От Лорън - каза Райън с лека нотка на отвращение. - Но това сега няма значение. Никой не ги е виждал там от януари.
- Продължавайте - настоя Майкъл възможно най-внимателно. - Какво точно са видели тези хора?
- Описват жената като висока около метър шейсет и пет, много бледа, с нездрав вид. И един изключително висок мъж, вероятно над метър и деветдесет, с разкошна дълга черна коса - и двамата американци.
Майкъл искаше да каже нещо, но сърцето му биеше учестено, а не искаше никой да разбере. Извади кърпата си, сгъна я и попи горната си устна.
- Тя е жива и е в опасност, онова създание я държи затворена - прошепна той.
- Това не е сигурно - каза Райън. - Не би издържало в съда. Това са само предположения, но фалшивите чекове са друго нещо. Те изискват незабавна намеса.
- Юридическите изказвания са доста объркващи - каза Аарън.
- Да, това е влудяваща бъркотия - каза Пиърс. - Ние изпратихме проби от кръвта, открита тук, на две различни генетични лаборатории и нито една от тях не можа да ни даде еднозначен отговор.
- Дадоха ни отговор - каза Аарън. - Казват, че мострите сигурно са замърсени, защото принадлежат на нечовешки вид примат, който не могат да определят.
Майкъл се усмихна горчиво.
- А какво казва доктор Ларкин? Роуан му е изпратила директно материалите. Какво знае той? Какво му е казала по телефона? Трябва да науча всичко.
- Роуан била много възбудена - каза Пиърс. - Страхувала се, че може да бъде прекъсната. Отчаяно искала Ларкин да получи материалите и да ги занесе в «Кеплингер». Това доста го разтревожило. Ето защо той ни сътрудничи, но е предан на Роуан и не иска да нарушава поверителността, въпреки че споделя нашата тревога.
- Той е тук - каза Майкъл. - Видях го на бдението.
- Да, тук е - отвърна Райън. - Но не иска да обсъжда мострите, които е занесъл в института.
- От това, което докторът пожела да сподели, човек може да заключи, че той има богат тестов материал за това същество - рече Аарън.
- Същество? - намеси се Райън. - Ето че пак се озовахме в зоната на здрача. - Изглеждаше вбесен. - Не знаем дали онзи мъж е същество, някакъв… нечовешки вид или нещо друго. Не знаем и какво е името му. Знаем само, че е общителен, образован, интелигентен, говори бързо с американски акцент и хората, които са разговаряли с него в Донелайт, го намират за интересен.
- Какво общо има това, за бога? - настоя Пиърс. - Татко, моля те…
Майкъл го прекъсна:
- Какво е изпратила Роуан на доктор Ларкин? Какво са открили в института «Кеплингер»?
- Там е работата - отвърна Аарън, - че той няма да даде пълна информация на нас, но пък може да го каже на теб. Иска да поговорите и да ти направи генетични тестове.
Майкъл се усмихна.
- Така ли, сега?
- Да, прав си да се съмняваш - каза Райън. Той като че се люшкаше между гневното нетърпение и изтощението. - И други хора са се опитвали да направят такива тестове на семейството. Смятани сме за нещо като затворена група. Не се съгласихме.