- Като мормоните или амишите - рече Майкъл.
- Точно така - каза Райън. - Има и много отлични законови механизми да не се позволи подобно нещо, а и какво общо би могло да има семейство Къри с това?
- Мисля, че се отклоняваме от темата - каза Аарън и погледна многозначително към Майкъл. - Както и да наричаме придружителя на Роуан, той е от плът и кръв и очевидно минава за човек.
- Чуваш ли се какво говориш! - извика Райън вече съвсем вбесен.
- Разбира се - отвърна Аарън.
- Искам да видя лично тези медицински доказателства - каза Райън.
- И как ще ги разчетеш? - попита Пиърс.
- Искам да ги получа.
- Татко, трябва да обсъдим това.
Майкъл вдигна ръка, за да ги призове към спокойствие.
- Вижте, медицинските тестове няма да решат нищо. Аз го видях. Аз говорих с него.
Настана тишина.
Майкъл осъзна, че за първи път споменава това пред семейството. Никога, никога не бе признавал пред Райън и Пиърс и със сигурност пред никой друг Мейфеър какво се беше случило на Коледа. Хвана се, че поглежда към Мона, а после очите му се спряха на човека, на когото всъщност бе разказал станалото - Аарън.
Останалите го гледаха с явно и сдържано очакване.
- Не мисля, че беше висок над метър и деветдесет - каза Майкъл, като се опитваше да успокои гласа си. Прокара ръка през косата си и я спря, когато посегна към химикалката, от която нямаше нужда. Сви дясната си ръка в юмрук, после го отвори и изви пръсти. - Сбихме се. Тогава ми се стори, че е с моя ръст, към метър и осемдесет. Косата му беше къса. Черна, като моята. Очите му - сини.
- Да не би да казваш - обади се Райън с привидно спокойствие, - че си видял мъжа, който е заминал с Роуан?
- Ти си говорил с него? - обади се и Пиърс.
Райън беше пребледнял от гняв.
- Можеш ли да го опишеш? - попита той.
- Нека да преминем към онова, което трябва да се направи - каза Аарън. - Почти изгубихме Майкъл на Коледа. Той не можеше да ни каже нищо със седмици. Беше…
- Всичко е наред, Аарън - обади се Майкъл. - Спокойно. Райън, какво искаш да знаеш? Тя тръгна с мъж. Беше висок над метър и осемдесет, слаб, носеше моите дрехи. Имаше черна коса. Не мисля, че сега изглежда по същия начин. Косата му не беше дълга и той не беше толкова висок. Вярвате ли ми? Вярвате ли на думите на когото и да било? Райън, знам кой е той. Таламаска също знаят.
Райън изглеждаше неспособен да отговори. Пиърс също се беше вкаменил.
- Чичо Райън, той е «мъжът» - каза Мона с равен глас. - За бога, остави на мира Майкъл. Не той е пуснал Мъжа да премине, а Роуан.
- Не се бъркай, Мона! - сопна и? се Райън. Като че ли напълно бе изгубил контрол над себе си. Пиърс го хвана за ръката. - Какво правиш тук? - настоя Райън. - Веднага излез.
Мона не помръдна.
Пиърс и? направи знак да си мълчи.
- Това същество - каза Майкъл, - този «мъж», нашият Лашър, нормално ли изглежда на другите хора?
- Като необикновен човек - отвърна Райън. - Така твърдят свидетелите. Необикновен човек с добри маниери, доста общителен. - Замълча, сякаш се насилваше да продължи. - Мога да ти покажа всички материали. Между другото, претърсихме цял Париж, Женева, Цюрих и Ню Йорк. Такъв висок човек като него не може да не привлече много внимание. Археолозите от Донелайт са имали най-много контакти с него. Казват, че бил очарователен, малко странен и говорел много бързо. Имал особени представи за града и руините.
- Добре, разбирам какво е станало. Тя не е избягала с него, той я е отвел. Насила. Накарал я е да му даде парите. Тя го е убедила някак да направят медицинските изследвания, после е събрала всичко и го е изпратила, когато е могла, на доктор Ларкин.
- Не е сигурно - отвърна Райън. - Изобщо даже. Но фалшификацията ни дава правно основание да продължим. Освен това парите, депозирани на името на Роуан в банките зад граница, са изчезнали. Трябва да действаме. Нямаме избор. Трябва да защитим завещанието.
Аарън го прекъсна с лек жест.
- Доктор Ларкин каза, че Роуан му съобщила, че това същество не е човек. Искала той да проучи генетичния му код. Искала да знае с точност дали то може да се чифтосва с хора, и по-специално с нея. Изпратила е и проба от собствената си кръв за анализ.
Настъпи неловка тишина.
За част от секундата Райън изглеждаше почти паникьосан. После някак се съвзе, кръстоса крака и сложи лявата си длан на ръба на бюрото.
- Не мога да кажа какво точно мисля за този странен мъж - каза той. - Наистина не мога. Цялата история на Таламаска, тази верига от тринайсет вещици и прочие. Не вярвам в нея и не мисля, че много хора от семейството и? вярват. - Погледна право към Майкъл. - Но едно е ясно. Няма къде да я търсиш сега. Загуба на време е да ходиш в Женева. В Донелайт имаме частен детектив, който работи за нас денонощно. Освен това Таламаска, които, между другото, са много добри в тези неща, също имат свой човек там. Ню Йорк? Към него не водят никакви конкретни следи освен подправените чекове, които не са за големи суми. Не са събудили подозрение.