Тази работа не му харесваше. Защо Фланаган се правеше на интересен? Ларк искаше да се види с Къри, да говори с него, да му зададе някои въпроси.
Тук обаче си изкарваше забавно - снощи, след бдението беше пил доста - и възнамеряваше да вечеря с двама лекари от «Тюлейн», и двамата шумни пияници, но имаше работа за вършене. Сега, когато госпожа Райън Мейфеър бе погребана, може би щяха най-сетне да се хванат за работа.
Той спря да драска в бележника, когато Аарън се върна в стаята.
- Лоши новини? - попита Ларк.
Лайтнър седна както винаги на фотьойла с подвижна облегалка и се замисли. Подпря брадичка с ръка и сви пръст под устата си, преди да отговори. Беше доста блед, с хубава бяла коса и много обезоръжаващо поведение. Беше и много изморен. Ларк си помисли, че това е човекът, за чието сърце трябва да се притесняват.
- Ами… - започна Лайтнър. - Аз съм в доста неловко положение. Явно Ерих Столов е взел дрехите на Джифорд от Флорида. Ходил е там. Взел е и дрехите от погребалното бюро. Сега е изчезнал, без изобщо да се е консултирал с мен за нищо.
- Но нали и той е член на твоята тайфа?
- Да - отвърна Аарън и направи лека саркастична гримаса. - Член на моята тайфа. А според новия директор на ордена, Старшите държат да не задавам никакви въпроси относно «тази част» от разследването.
- И какво означава това?
Лайтнър притихна, а после вдигна очи.
- Ти спомена за генетични изследвания на цялото семейство. Искаш ли да опиташ да обсъдиш този въпрос с Райън? Мисля, че утре сутрин ще е подходящо време за това.
- О, разбира се, но нали разбираш какво могат да си навлекат. В смисъл, че поемат риск. Ако се натъкнем на генетични заболявания или пък предразположения към известни болестни състояния, тази информация може да се отрази на всичко - от надеждността им в очите на застрахователите до пригодността им за армията. Да, искам да го направя, но по-добре да се концентрирам върху Къри. Пък и тази жена, Джифорд. Няма ли начин да получим данни за нея? Имам предвид, че трябва да изчакаме малко. Този Райън Мейфеър е много умен адвокат, няма да позволи изследвания на цялото семейство. Ще е глупак, ако го направи.
- А и аз не съм му особено симпатичен в момента. Ако не беше приятелството ми с Беатрис Мейфеър, той щеше да стане още по-подозрителен, и то с право.
Ларк бе видял въпросната жена. Тя бе дошла предния ден в хотела, за да донесе вестта за трагичната смърт в Дестин - хубавичка, запазена жена със сива коса, сресана на висока прическа, и един от най-сполучливите лифтинги на лицето, които бе виждал през последните години. Макар че според него не и? беше първият. Очите и? искряха, скулите и? бяха съвършено оформени. Имаше само два издайнически белега - под брадичката, а вратът и? бе гладък като на млада жена. Е, значи тя и Лайтнър бяха заедно. Трябваше да се сети още на бдението; та тя му висеше постоянно на врата, на няколко пъти дори го целуна. Ларк се надяваше и той да има такъв късмет, когато стане на осемдесет. Предполагаше, че ще има, но само ако спреше да надига чашката.
- Виж сега - продължи той. - Ако Джифорд Мейфеър има медицински картони в града, мисля, че мога да ги получа чрез института «Кеплингер», поверително, без да притесняваме никого.
Лайтнър се смръщи и поклати глава.
- Не. Не и отново без съгласието им.
- Райън Мейфеър няма да разбере. Остави това на нас, на «тайните медицински служби», или както искаш го наречи. Но аз искам да се видя с Къри.
- Разбирам. И това ще уредим утре. Може би дори по-късно тази вечер. Трябва да помисля.
- За какво?
- За всичко това. Защо Старшите са позволили на Столов да дойде тук и да се намеси по този начин с риск да разгневи семейството. - Той сякаш мислеше на глас и не очакваше Ларк да му отговори нещо. - Нали знаеш, че цял живот съм разследвал свръхестественото. Никога не съм се забърквал така с друго семейство. Чувствам се все по-обвързан с тях, все по-притеснен. Дори донякъде се срамувам, че не се намесих преди Роуан да замине, но Старшите ми дадоха съвсем точни нареждания.
- Е, очевидно те смятат, че в генетиката на това семейство има нещо странно - каза Ларк. - Търсят наследствени черти. Господи, поне шестима души снощи ми казаха, че Джифорд е имала някаква психична дарба. Казаха, че виждала мъжа, който бил нещо като семеен призрак. Казаха, че била по-силна, отколкото се представяла. Мисля, че приятелите ти от Таламаска са тръгнали по същата следа.
Лайтнър не бързаше да отговаря. Най-накрая каза:
- Не е точно така. Би трябвало да сме на една следа, но не съм сигурен и това е по-скоро… объркващо.
Телефонът ги прекъсна - тихият пулсиращ звън от слушалката до дивана, която изглеждаше нелепо модерна сред всичкия махагон и кадифените тапицерии.