Ларк отговори на обаждането:
- Доктор Ларкин. - Отговаряше винаги по този начин, дори на монетния телефон на летището.
- Обажда се Райън Мейфеър - каза човекът от другата страна. - Вие ли сте докторът от Калифорния?
- Да, радвам се да ви чуя, господин Мейфеър, не исках да ви притеснявам тези дни. Мога да остана до утре.
- Аарън Лайтнър при вас ли е, докторе?
- Да, всъщност е при мен. Искате ли да говорите с него?
- Не. Моля ви, слушайте. Едит Мейфеър почина рано тази сутрин от маточен кръвоизлив. Тя беше внучка на Лорън Мейфеър и Жак Мейфеър и братовчедка на мен и Джифорд. Едит явно е умряла от загуба на кръв в апартамента си на Еспланада авеню. Баба и? я открила този следобед след погребението. Мисля, че трябва да поговорим за тези генетични изследвания. Може би те ще разкрият някои проблеми… в семейството.
- Господи боже! - прошепна Ларкин. Гласът на човека отсреща бе съвсем равен и студен.
- Можете ли да дойдете в офиса ми в центъра? - попита Райън. - И помолете Лайтнър да ви придружи.
- Разбира се. Ще сме там до…
- Десет минути - каза Лайтнър. Вече бе станал и взе телефона от Ларк.
- Райън - каза той. - Предупреди всички жени в семейството. Гледай да не ги притесняваш, но те не бива да остават сами. Ако нещо се случи, трябва да има кой да се обади на лекар. Очевидно нито Едит, нито Джифорд са могли да го сторят. Знам за какво те моля, но… Да. Да. На всички. На всички. Така трябва. Ще се видим след десет минути.
Двамата напуснаха апартамента, като взеха на бегом стъпалата към улицата, без да се качват в елегантния малък асансьор.
- Какво мислиш, че става, по дяволите? - попита Ларк. - Какво означава това, още един смъртен случай, и то съвсем същият?
Лайтнър не отговори. Изглеждаше печален и неспокоен.
- Между другото, ти да не би да имаш силно развит слух? Откъде разбра какво ми каза той по телефона?
- Да, суперразвит е - промърмори Лайтнър. Излязоха от хотела и веднага се качиха в едно такси.
Хладината все още се усещаше, но жегата и влагата постепенно я надвиваха. Ларкин виждаше навсякъде зеленина и тук-там по някоя очарователна отживелица - старомоден уличен фенер или решетка от ковано желязо на балкона на някоя къща.
- Мисля, че въпросът е - обади се Лайтнър отново, сякаш пак мислеше на глас - какво ще им кажем. Ти много добре знаеш какво се случва. Знаеш, че то няма нищо общо с никакви генетични заболявания, освен в най-широкия смисъл на това определение.
Шофьорът на таксито направи обратен завой и пое по булеварда с такава скорост, че те подскачаха на седалката и се блъскаха един в друг.
- Не те разбирам - каза Ларкин. - Не знам какво става. Това е нещо като синдром, като токсичния шок.
- О, стига, човече - отвърна Лайтнър. - И двамата знаем. Той се опитва да се чифтоса с тях. Ти сам ми каза това, не помниш ли? Роуан е заявила, че иска да знае дали това същество може да се чифтосва с хора и по-конкретно с нея самата. Искала е цялостна генетична експертиза на пробите.
Ларк беше втрещен. Никога не беше обмислял сериозно подобно нещо и сега отново осъзна, че все още не е сигурен дали вярва в съществуването на това същество, на това мъжко създание, което Роуан Мейфеър бе родила. Все още подсъзнателно предполагаше, че може би има някакво «естествено» обяснение.
- Но то е естествено - рече Лайтнър. - Естествено е доста заблуждаващо определение. Чудя се дали ще го видя с очите си, докато съм жив. Чудя се дали наистина може да разсъждава, дали притежава човешки самоконтрол, дали в съзнанието му съществува някакъв морал, ако приемем, че притежава съзнание в смисъла, който ние влагаме в тази дума…
- Нима сериозно предполагаш, че той причинява това на тези жени?
- Разбира се - отвърна Лайтнър. - Това е очевидно. Защо според теб Таламаска са взели окървавените дрехи на Джифорд? Тя е заченала от него и е изгубила детето. Виж, най-добре да разкажеш всичко, което знаеш. Разбирам научния ти интерес и предаността ти към Роуан, но ние може вече и да не чуем за нея.
- Господи!
- Най-добре да обясниш всичко, което си научил досега. Ще трябва да кажем на семейството, че това същество е наоколо. Нямаме време за отвлечени разговори за генетични заболявания или за изследвания. Нямаме време да събираме данни. Семейството е твърде уязвимо. Осъзнаваш ли, че тази жена е умряла днес? Докато останалите са били на погребението на Джифорд?
- Познаваше ли я?
- Не. Но знам, че беше на трийсет и пет, саможива по природа, малко смахната, както я наричат в семейството, а сред тях има доста такива. Баба и?, Лорън Мейфеър, не я одобряваше особено. Даже съм сигурен, че е отишла при нея този следобед, за да я порицае, задето не е присъствала на погребението на братовчедка си.