- Е, със сигурност е имала добро извинение, нали? - каза Ларк и на мига съжали. - Господи, да имахме поне малка следа от Роуан.
- Какъв оптимист си само - каза горчиво Лайтнър. - Имаме много следи, не мислиш ли, но те не предполагат, че ти или аз някога отново ще я видим или ще говорим с нея.
Единайсет
Бележката вече го чакаше, когато си купи билет за Ню Орлиънс. Обади се в Лондон веднага.
- Юри, Антон иска да говори с теб - каза непознат глас. - Иска да останеш в Ню Йорк, докато Ерих Столов дойде там. Той ще се срещне с теб утре следобед.
- И защо? - попита Юри. Коя беше тази жена? Не беше чувал гласа и? и все пак му говореше, все едно го познава.
- Антон мисли, че ще се почувстваш по-добре, ако поговориш със Столов.
- По-добре? В какъв смисъл?
Що се отнасяше до него, той нямаше какво да каже на Столов, както и на Антон Маркус. Не разбираше изобщо подобно решение.
- Резервирали сме ти стая, Юри - каза жената. - В «Сейнт Риджис». Ерих ще ти се обади утре следобед. Да изпратим ли кола да те вземе, или ще хванеш такси?
Юри се замисли. След по-малко от двайсет минути щяха да извикат пътниците за неговия самолет. Той погледна билета си. Не знаеше нито какво чувства, нито какво мисли. Очите му пробягаха по дългата опашка от пътници. Багаж, деца, униформени служители. Вестници в матови пластмасови кутии. Можеше да е всяко летище по света. Не можеше да се определи дали е във Вашингтон, или в Рим. Нямаше врабчета. Значи не беше Кайро. Но можеше да е Франкфурт или Лос Анджелис.
Покрай него минаваха индийци, араби, японци и безкраен поток от неопределими хора, които можеха да са канадци, американци, англичани, австралийци, германци, французи - как да разбере човек?
- Там ли си, Юри? Моля те, иди в хотела. Ерих иска да говори с теб, иска да те въведе в разследването лично. Антон е много притеснен.
О, ето какво било - този помирителен тон, нравеха се, че той всъщност не е проявил неподчинение, не си е тръгнал от къщата. Странна интимност и любезност от страна на някой, когото не познаваше.
- Самият Антон много искаше да говори с теб - каза жената. - Много ще се ядоса, като разбере, че си се обадил, докато го няма. Нека му кажа, че ще идеш в хотела. Можем да уредим кола. Не е проблем.
Сякаш не го знаеше. Та нали самият той се бе качвал в хиляди самолети, в хиляди коли и бе отсядал в хиляди хотели, всички уредени от ордена? Сякаш не бе самоотлъчил се?
Не, тук имаше нещо нередно. Те никога не се държаха грубо, никога, но пък и никога не му говореха по този начин. И то на него, познаваше ги твърде добре. Може би това бе специален тон, запазен само за лудите, напуснали метрополията без разрешение, за хората, които просто бяха приключили с годините на подчинение, отдаденост и подкрепа.
Очите му се спряха на една жена, която стоеше до стената. Беше с гуменки, джинси и вълнено яке. Незабележима, ако не се броеше тъмната и? коса, която бе сресана назад и доста красива. Имаше малки очи. Пушеше цигара и държеше ръцете си в джобовете, така че цигарата висеше от устата и?. Гледаше го.
Гледаше право в него. И той разбра. Разбра го само частично, но това му беше достатъчно. Сведе очи, измърмори, че ще си помисли и да, вероятно ще иде в хотела, ще се обади оттам.
- О, толкова се радвам да го чуя - отвърна подкупващо гласът. - Антон също ще се радва.
- Сигурен съм. - Юри затвори слушалката, взе чантата си и тръгна към тълпата. Не забелязваше номерата на различните терминали, имената на павилионите за закуски, книжарниците, магазините за подаръци. Вървеше ли, вървеше. По едно време се обърна наляво и продължи да крачи към огромната врата в края на това крило, после се обърна и тръгна много бързо по пътя, по който бе дошъл.
Почти налетя на жената, беше много близо зад него. Изпречи се право пред лицето и? и тя се стресна и отстъпи назад. За малко да падне. Лицето и? се изчерви. Озърна се към него, после тръгна по някакъв малък коридор и влезе в едно сервизно помещение. Той чакаше, но тя не се появи. Не искаше да я вижда отново, нито да се приближава до нея. Юри усети как космите по темето му се изправят.
Инстинктът му подсказваше да върне билета, да хване друг самолет и да продължи на юг по различен, не така очевиден маршрут. Щеше да иде до Нешвил, после до Атланта, а оттам до Ню Орлиънс. Дълго пътуване, но така щяха да го открият по-трудно.
Спря до телефона само колкото да издиктува телеграма до самия себе си в хотел «Сейнт Реждис» и поръча да му бъде предадена, когато се появи там, което, разбира се, нямаше да направи.