Тя обви ръце около кръста му, като се стараеше да не му причини болка.
— Няма — прошепна с лице, свряно в гърдите му.
Той докосна косите й с устни. При мисълта, че тя се е осмелила да излезе навън, на тоя лют студ, без палто, му се прииска хем да я напляска едно хубаво, хем да я, притисне към себе си. Боже мой, за малко да я загуби.
Ръцете й нежно галеха гърба му, разливайки струи топлина по тялото му. Рейф се възбуди и си помисли дали някога въздействието й върху него ще отслабне или при всяко нейно докосване членът му моментално ще се втвърдява. Притисна я още по-плътно до себе си.
— Добре ли си?
Тя знаеше за какво я пита и се изчерви.
— Добре съм — отвърна троснато.
Той отметна главата й назад и светлосивите му очи потънаха в дълбините на погледа й.
— Не те ли боли?
Лицето й стана пурпурночервено.
— Малко. Не толкова, колкото очаквах. — Мехлемът бе оказал лековитото си въздействие. Споменът за лечението предизвика тръпки по тялото й.
Мъжът сякаш четеше мислите й.
— Трябваше да те прегледам, преди да се облечеш. — Гласът му стана по-дълбок. — Искаш ли пак да те намажа?
— Не!
— Мисля, че ще трябва. Я да видя!
— Рейф! — извика тя, лицето й изгаряше от срам.
Устните му се извиха в лека усмивка, в ъгълчетата на очите му се появиха тънки бръчици.
— Мила моя, не си мисли, че няма никога вече да те погледна там. Не исках да ти причиня болка, иначе да съм те яхнал още преди да си се събудила.
Сърцето й лупаше лудо в гърдите й, докато го гледаше с широко разтворени очи. Искаше ли наистина той да я люби отново? Онези ласки после бяха наистина вълшебни, идеше й да умре от блаженство, ала споменът за истинския полов акт все още я хвърляше в ужас. Дали щеше пак да я боли толкова много?
Като видя израза на лицето й, Рейф се намръщи.
— Знаеш — спокойно заяви той, — че пак ще го правим. — Тонът му не допускаше възражение.
Тя прехапа устни.
— Да, знам. — Все пак предполагаше, че следващия път Рейф ще бъде по-внимателен и нежен. Нямаше връщане назад, не можеше пак да стане девственица, а и не искаше. Все още бе прекалено изненадана от прозрението, че го обича, но щом бе влюбена в него, трябваше да му се отдаде.
Той се наведе и я целуна, голямата му ръка опипа гърдите й със собственическо чувство.
— Ще се погрижа за конете и ще нагледам капаните, докато приготвяш закуската — каза Рейф, целуна я отново, сетне я пусна, наложи шапката си и се упъти към вратата.
— Чакай! — извика Ани подире му. Макар че вчера бе работил като кон и цяла нощ бе правил любов с нея, все пак само преди два дни той бе тежко болен. Ани не искаше да го пуска сам навън.
Той спря и я погледна въпросително.
Внезапно тя се почувства като пълна глупачка, макар че така и не разбра защо.
— Не искаш ли да изпиеш първо едно кафе?
Той хвърли един поглед към огнището.
— Още не е готово.
— Скоро ще заври. Трябва да пийнеш нещо топло, преди да излезеш навън. Нека първо да закусим и аз ще дойда с теб.
— Палтото ти е прекалено тънко, за да стоиш дълго вън на студа.
— Добре де, поне хапни нещо.
— Защо? Докато приготвиш закуската, аз ще съм си свършил работата.
— Не искам сам да ходиш при капаните! — разгневено заяви тя.
Той я изгледа учудено.
— Защо?
Ани сложи ръцете си на кръста и даде воля на гнева си:
— Преди три дни изгаряше от треска и едвам се крепеше на краката си, ето защо! Не мисля, че си закрепнал дотолкова, че сам да се скиташ из планините! Ами ако паднеш и не ти стигнат силите да се върнеш?
Той се ухили и грубо я привлече към себе си.
— Това беше преди три дни. Сега съм здрав. Ти ме излекува.
Рейф я пусна и изхвърча от колибата, без да й даде възможност да го спре отново. Тя не разбираше каква истина се крие в думите му. Ани наистина му бе помогнала с медицинските си познания, с лапите, билковите чайове, шевовете и превръзките, ала всъщност тя го бе излекувала с магическата топлина на докосването си. Той бе доловил топлите вълни, които струяха от ръцете й още през първата нощ. Не разбираше механизма, не знаеше как да си обясни това, ала бе сигурен, че тя щеше да го изправи на крака, дори и ако не беше лекарка.
Рейф нахрани и напои конете, след това хвърли един поглед на навъсеното небе и бързо се отправи към капаните. В един от тях се бе хванал заек и той почувства задоволство. Една тенджера със заешка яхния щеше да им дойде много добре. Всеки момент щеше да завали сняг; покривката можеше да достигне само няколко сантиметра, ала можеше и да натрупа здраво и да ги откъсне от външния свят за дни, дори за седмици. При мисълта, че ще прекара дълго време затворен в колибата с Ани, започна да се усмихва като идиот и да си тананика. Щом имаха и храна, нямаше от какво да се безпокои.