— Кои рейнджъри?
— На Мозби.
Ани остана като гръмната. Мозби! Полковникът бе легендарна фигура, за него се носеха страхотни слухове. По това време тя бе изцяло погълната от учението си, ала и до нея бе достигнала мълвата за Мозби и дяволски смелите рейнджъри. Те не се биеха като другите войници: бяха майстори на засадата, атакуваха внезапно и после сякаш потъваха вдън земя — никой не можеше да ги плени. Ани не можеше да си представи Рейф като трезвомислещ уравновесен адвокат, ала поведението му напълно се вписваше в образа на смел боец.
— Какво прави след войната?
Той сви рамене
— Скитах нагоре-надолу. Баща ми и брат ми загинаха по време на войната, така че нямаше при кого да отида. — В душата му нахлуха горчиви спомени и той замълча. Ръката на Ани галеше гърдите му и Рейф се съсредоточи върху възбуждащите усещания. Зърната му бяха напрегнати и тръпнещи. Ани никога не бе докосвала члена му, той затвори очи и си представи как нежната й ръка го обхваща. О, Боже! Ще полудея от желание!
— Ако можеше, щеше ли да се върнеш в родния си край?
Рейф се замисли над въпроса й. Доста време бе прекарал на Запад, без да се съобразява с ничии правила освен със своите собствени; бе свикнал с необятните простори и свободата; животът на Изток вече му се виждаше прекалено цивилизован и изпълнен с условности. Чувстваше се като диво животно, което не иска да бъде опитомявано.
— Не. Нямам работа там. А на теб липсва ли ти животът в големите градове?
— Липсват ми удобствата, но професията е най-важна за мен, а на Изток не мога да я практикувам.
Най-сетне Рейф се поддаде на изкушението и тихо каза:
— Има и нещо друго, което няма да можеш да практикуваш там.
— Какво е то? — с жив интерес попита Ани.
— Ей това. — Той плъзна ръката й надолу под одеялото и постави пръстите й върху члена си. Сякаш го удари ток, цялото му тяло потрепери и дъхът му излезе със свистене от гърдите.
Ани сякаш замръзна. Като че ли изобщо не дишаше. Беше хем уплашена, хем очарована. Усети как дебелият пенис пораства и се втвърдява под пръстите й. Бързо преодоля изумлението и започна да се наслаждава на топлото и твърдо нещо, в което сякаш пулсираше самостоятелен живот. Пръстите й погалиха дебелата закръглена глава, сетне се плъзнаха надолу към едрите отпуснати тестиси. Ани ги обхвана в шепата си, наслаждавайки се на меката и хладна кожа. Усети как се втвърдяват и се прибират към тялото. Тя бе така погълната от заниманието си, че забрави първоначалното слисване.
Тялото на Рейф се гърчеше върху одеялото, кръвта в жилите му кипеше. Бе толкова възбуден, че не можеше да мисли. Знаеше си, че трябва да устои на изкушението, знаеше, че горещите й ласки по члена му ще разпалят неудържима страст. Тъмен воал падна пред погледа му, щом усети, че оргазмът наближава. Рязко се отдръпна и изстена дрезгаво:
— Спри!
Стихията на желанието му я порази, сетне Ани осъзна невероятната власт, която бе придобила над него. Дари го с прелестна усмивка и прекара пръсти по голото му тяло, Рейф конвулсивно потръпна като жребец.
— Вземи ме! — нежно прошепна гласът й, а той само това и чакаше. С едно-единствено светкавично движение се озова върху нея. Ани повдигна таза си, за да приеме пулсиращия му член, мощният тласък я разтърси цялата, ала мисълта, че ще му достави неописуемо блаженство, пропъди болката. Членът му достигна дълбините й, Рейф свърши с изпънато като струна тяло и безжизнено се отпусна върху нея.
Не му достигаше въздух, сърцето му биеше лудешки. О, Боже, нямаше ли най-сетне да престане да я желае толкова силно, имаше чувството, че ще умре от копнеж. Очакваше, че след като насити жаждата си, страстта няма да го измъчва така зверски, но всеки път възбудата го докарваше до лудост.
Страх го беше, че желанието по Ани ще притъпи бдителността му и ще забави реакциите му. О, по дяволите, чувстваше се като пленник на любовта си. Трябваше да я върне в Силвър Миза и да напусне това проклето място, ала той бе изчакал да ги затрупа снегът. Добре беше запланувал да я съблазни, само че, докато насищаше сексуалния си глад, и той самият бе паднал в капана. Не му се мислеше за бъдещето, целият му живот сякаш се състоеше от тези няколко дни, които щеше да прекара с Ани в мрака на колибата.
Дните идваха и си отиваха — взаимното им привличане се усилваше и ги обвиваше с чувствен воал. На Ани й се струваше, че прекарва повече време гола, отколкото облечена; дори и през деня те лежаха с преплетени тела на постелята — или току-що бяха правили любов, или тъкмо започваха. Денят и нощта се сливаха, понякога се чудеха дали е утрин или вечер. Бе дотолкова свикнала да усеща члена му вътре в тялото си, че когато не се любеха, сякаш някаква част от нея й липсваше.