Помислеше ли си за бъдещето, я обземаше ужас, мозъкът й се вцепеняваше. Имаше само настояще, изтъкано от мрак и чувствен унес. В деня, когато той си отидеше от нея…, в този ден щеше да започне бъдещето — безкрайно, скучно, тъжно.
Ала сега Ани се бе отдала на поривите на тялото си. Не бе предполагала, че правенето на любов прилича на заразна болест, която не се лекува. Той я люби по всички възможни начини, доведе я до върховете на блаженството, завинаги я жигоса с клеймото на страстта. У нея се разбуди сладострастницата, красотата и самоувереността й разцъфтяха.
Когато се събудиха на осмия ден, чуха шуртене на вода и разбраха, че снегът е започнал да се топи. Ани дотолкова бе свикнала с лютия студ, че приятното време й се стори като непознато вълшебство. Пролетта вече докосваше с магическата си пръчица покритата със сняг земя. След няколко дни потокът се разля нашироко от придошлата вода и Рейф поведе конете на паша към горската полянка. Горките добичета трепереха от възбуда и нервно скубеха стръкчетата трева, които се подаваха изпод снега.
Ани знаеше, че скоро ще трябва да тръгват, всъщност вече можеха да потеглят, макар че топящият се сняг можеше да им поднесе неприятни изненади. Усещаше, че Рейф непрекъснато търси поводи да остане, ала и тя искаше повече от всичко да бъдат заедно. Всяка минута с него бе драгоценна и неповторима, защото не им оставаше много време.
Една сутрин той изведе конете на паша и тя използва възможността, за да опере дрехите. Беше й дал резервния си пистолет за всеки случай. Носеше го в джоба на полата си, докато влачеше ведрото с вода от потока. Оръжието бе тежко и опъваше полата надолу, пречеше й, ала тя не искаше да го оставя в колибата. По това време мечките, гладни и раздразнителни, напускаха бърлогите си; Рейф й бе казал, че мечка едва ли ще я нападне, но въпреки всичко се страхуваше. Вероятно нямаше да може да улучи целта, но изстрелът щеше поне да привлече вниманието на Рейф.
Връщаше се от втория си курс до реката и гледаше в краката си, за да не се подхлъзне по калната пътека. Долови изцвилване на кон, вдигна глава и забеляза как някакъв мъж спира коня си пред колибата. Уплаши се до смърт и изпусна ведрото с водата.
— Извинявайте, госпожо — любезно каза мъжът. — Нямах намерение да ви стряскам.
Тя стоеше като вкаменена, устните й се разтрепериха, не можеше да гъкне.
Мъжът се намести в седлото.
— Забелязах дима — каза той. — Не знаех, че тук живеят хора.
Кой беше той? Просто странник или някой, който представляваше заплаха за Рейф? Мъжът не изглеждаше опасен, даже напротив, бе любезен и внимателен, ала все пак този чужд човек, внезапно нахлул в техния свят, я плашеше. Къде ли беше Рейф? Дано не се върне точно сега!
— Няма да ви направя нищо лошо — каза мъжът. Погледът му бе приветлив, а гласът му спокоен. — Мъжът ви някъде наблизо ли е?
Тя не знаеше какво да отговори. Ако кажеше да, той щеше да разбере, че не е сама. Ако кажеше не, не беше ясно какво ще последва. Ани бе лекувала твърде много рани, така че не вярваше в човешката доброта. Някои хора в никакъв случай не можеха да бъдат наречени добри. Тоя май изобщо не вярваше, че тя живее сама в тази пустош, така че в края на краищата Ани кимна утвърдително.
— Бих искал да говоря с него. Ако ми покажете накъде да го търся, няма да ви досаждам повече и ще ви оставя спокойно да си гледате работата.
Нов капан — не биваше да го оставя да приближи Рейф без предупреждение. Твърде вероятно бе той първо да стреля, а после да задава въпроси, така че можеше да причини смъртта на един невинен човек. А ако мъжът бе престъпник, тогава животът на Рейф беше в опасност.
— Той ще се върне след малко. — Това бяха първите й думи. — Искате ли да пийнете чаша кафе, докато го чакате?
Странникът се усмихна.
— С удоволствие, госпожо — каза той, слезе от коня и я изчака да се приближи. Ани вдигна ведрото и прикри с него издутия си джоб. Ако успееше да примами мъжа вътре, Рейф щеше да види коня му и щеше да внимава. Мисълта за пистолета, скрит в гънките на полата й, й придаде увереност.
Мъжът остави пушката си в дисагите, ала Ани забеляза, че на бедрото му виси голям пистолет в кобур, привързан с кожен ремък към кръста му. Фактът, че носи оръжието си също като Рейф, я разтревожи. Мъжът накуцваше леко, ала не личеше да изпитва силни болки. Движеше се пъргаво и безшумно.