— Как се казвате? — попита тя с треперещ глас.
Мъжът я изгледа сурово.
— Треърн. Има ли някакво значение? Стой там, за да може той да те види.
Тя изпълняваше ролята на козата, примамваща тигъра в капана. Треърн се бе скрил в сянката. Очите й бяха привикнали с полумрака и тя го виждаше ясно, ала Рейф нямаше да го забележи.
Ани понечи да попита още нещо, но Треърн й даде знак да мълчи. Беше вцепенена от страх, очите й отчаяно се взираха в отворената врата, слухът й дебнеше да долови някакъв необичаен шум. Минутите бавно течаха, свитите й колене започнаха да треперят. Тръпките запълзяха нагоре и скоро цялото й тяло започна конвулсивно да се тресе. Тишината бе толкова тягостна, че й идеше да изкрещи.
Изведнъж го забеляза. Беше така вцепенена, че не можеше да гъкне, ала Рейф не се нуждаеше от предупреждение. Той докосна с пръст устните си. Беше на около сто метра от колибата. Струята слънчева светлина сякаш бе приковала Ани към стената. Не смееше да мръдне. Усети, че Треърн я наблюдава, и не посмя дори да извърти очите си към него. Сърцето й биеше бясно, сякаш платът на блузата й пулсираше от ударите, ръцете й бяха ледено студени и влажни. Дишаше с усилие, като че ли огромна каменна плоча притискаше гърдите й.
Рейф изчезна от полезрението й, сякаш изобщо не се бе появявал.
Ръката й беше скрита в гънките на полата. Бавно започна да я плъзга към джоба и скоро пръстите й обхванаха студеното оръжие. Сложи палеца си на ударника, за да пробва дали ще й бъде трудно да го запъне — изобщо не можа да го помръдне. По дяволите, щеше да успее само с две ръце! Разтресе се от яд. Проклетият му Рейф! Защо й бе дал оръжие, с което не можеше да си служи?
Внимателно погледна към Треърн. Той май бе надушил нещо — погледът му бе прикован към входната врата.
Треърн спусна ударника и щракането отекна като експлозия в ушите й.
Видя как Рейф бавно се плъзга към отворената врата. Револверът му бе готов за стрелба, ала предимството на изненадата в случая не стигаше. Треърн щеше да го вижда чудесно, докато той само можеше да предполага къде се намира врагът му.
Треърн се размърда, всичките му сетива бяха нащрек. Приличаше на вълк, който усеща, че плячката наближава. Щеше да стреля веднага, щом Рейф се появи. Любимият й щеше да умре пред нея, блясъкът на светлите очи щеше да помръкне завинаги.
С ъгълчето на окото си Ани забеляза как Рейф се хвърля напред, гъвкав и бърз като пантера. Тя понечи да извика, ала гърлото й бе пресъхнало и не се чу никакъв звук. Ръката на Треърн се вдигна нагоре, като нейната, стискаща пистолета в джоба й. Някак си Ани успя да стреля през плата.
Единадесета глава
Оглушителни изстрели отекнаха в тясното помещение. Дим се виеше из въздуха и миризма на барут я удари в носа. Ани стоеше като вцепенена и стискаше пистолета. Дулото му стърчеше от прегорения разръфан джоб на полата й. Изведнъж Рейф се озова до нея. Не бе видяла как е влязъл вътре. Някой крещеше.
Рейф викаше нещо, но тя не го чуваше. В ушите й бучеше и тътнеше. Той я удряше по крака и ханша, а тя хълцаше и се опитваше да го отблъсне. Не усещаше, че полата й се е подпалила.
Изведнъж отломките се наместиха в съзнанието й и Ани разбра какво се е случило.
Рейф прекоси колибата и изрита револвера от ръката на Треърн, виковете заглъхнаха. Ани с мъка се изправи; залиташе и се олюляваше на треперещите си крака, ала успя да се приближи до тялото, което се гърчеше на пода.
Кръв на струи бликаше от корема на Треърн, ризата и панталонът му изглеждаха черни в мрака на колибата. Под него се бе образувала локва кръв, която се увеличаваше непрекъснато. Лепкавата течност започна да се просмуква в пролуките на дъсчения под. Треърн гледаше с широко отворени очи, а лицето му бе смъртно бледо.
— Защо не ме застреля? — дрезгаво попита Рейф и коленичи до ловеца на награди. Треърн можеше лесно да го убие, защото щом Рейф видя горящата пола на Ани, забрави всичко друго и начаса се втурна да гаси пламъците. Направо бе обърнал гръб на врага си, а Треърн не бе се възползвал от възможността.