Ала душата му се разкъсваше от тревога за нея. Откак Треърн умря, не бе промълвила нито дума. Лицето й бе бледо и безизразно, а зениците й разширени от шока. Рейф си спомни първия път, когато уби човек през войната — така му призля, че щеше да си избълва вътрешностите. Ани не повърна. Щеше да й олекне, ако бе го направила.
Рейф оседла конете, приближи се до нея и коленичи в краката й. Взе студените й ръце в своите и започна да ги разтрива, за да ги стопли.
— Трябва да тръгваме, скъпа. До залез слънце трябва да напуснем планините, а ако имаш късмет, довечера ще спиш в леглото си.
Ани го изгледа така, сякаш беше превъртял.
— Не мога да се върна в Силвър Миза — тихо каза тя. Това бяха първите й думи от един час насам.
— Разбира се, че можеш. Трябва да се прибереш, Ани. У дома ще се почувстваш по-добре.
— Аз убих човек. Ще ме арестуват — отчетливо произнесоха устните й.
— Не, скъпа, чуй ме! — Вече беше обмислил този проблем. Сигурно доста хора знаеха, че Треърн го преследва, скоро щеше да пристигне и Атуотър, така че трупът на убития вероятно щеше да бъде открит. — Всички ще мислят, че аз съм го направил. Никой няма да разбере, че сме били заедно, така че няма да те заподозрат в нищо.
Ани отчаяно клатеше глава.
— Не искам да те обвинят в нещо, което аз извърших.
Той я изгледа с недоумение.
— Какво?
— Казах, че няма да допусна да те обвинят в нещо, което не си направил.
— Ани, скъпа, това няма никакво значение! — Той отметна един кичур коса от лицето й. — Така и така ме търсят за убийство. На Треърн вече му е все едно какво ще се случи с мен!
Тя го гледаше втренчено.
— Знам, че ти приписват престъпление, извършено от друг. Не искам да те обвинят и в убийството, което извърших.
— По дяволите! — Рейф се изправи на крака и нервно започна да приглажда косата си. Сигурно имаше някакъв начин да я убеди, ала в момента нищо не му идваше наум.
Ани все още беше под влияние на шока, но вече бе взела решение и той се почувства безсилен да й се противопостави. Започна да мисли какво би могло да се случи. Сигурно няма да я обесят за убийството на Треърн, дори може би няма да я хвърлят и в затвора; все пак тя бе жена, при това уважавана лекарка, а Треърн бе ловец на глави. Правосъдието нямаше особено високо мнение за подобни типове. Но станеха ли известни обстоятелствата около смъртта на Треърн, разбереше ли се, че Ани е прекарала две седмици с него, работата й бе спукана. Подлогите на онзи мъж, който го преследваше от четири години, щяха да я застрелят като куче. Врагът на Рейф притежаваше достатъчно пари, за да не си мърси ръцете; този човек бе натрупал несметни богатства, проливайки кръвта на невинни хора.
Налагаше се да я вземе със себе си.
Това решение му се стори просто и ужасяващо. Не знаеше дали тя ще може да издържи на скитническия живот. Ала със сигурност знаеше, че няма да оцелее, ако я остави в Силвър Миза. Беше прекалено почтена, за да промени решението си, а това щеше да й струва живота, Рейф не искаше да я жертва — тя му бе по-скъпа от всичко.
Ани щеше да преживее тежко раздялата с професията, на която държеше толкова много. За нея бе толкова важно да бъде лекар, бе посветила целия си живот на тази цел. А сега трябваше да зареже всичко и да сподели опасностите на битието му.
Силни угризения на съвестта го налегнаха, ала нямаше избор. В Силвър Миза не я чакаше медицинска практика, а гроб.
Може би мозъкът му бе размътен от треската, когато я отвлече, а може би безочливостта и дързостта му го накараха да постъпи така. Рейф знаеше, че е смел и умен; беше сигурен, че се е изплъзнал от Треърн, та реши да използва медицинските познания на Ани и едновременно с това да се наслади на тялото й. След това възнамеряваше да я върне в Силвър Миза, ала съдбата бе объркала плановете му, всичко се бе обърнало с главата надолу и Ани се бе оплела в същата кошмарна паяжина, която той цели четири години се опитваше да разкъса.
Разполагаха с едно-единствено предимство: никой не знаеше, че са заедно. Атуотър щеше да търси сам мъж, не мъж и жена, пътуващи заедно. Това обстоятелство може би щеше да им бъде от полза.
Ани все още бе прекалено стъписана, за да се сети за това, ала всички щяха да предположат, че той е убил Треърн. Никой не знаеше, че тя е била с него — значи нямаше да я заподозрат. Щеше да бъде в опасност само ако признаеше. Ала при всяко положение тя трябваше да тръгне с него.
При тази мисъл мозъкът му се замъгли за миг и след малко Рейф усети как въздиша от облекчение. Беше се примирил, че трябва да я отведе в Силвър Миза, да се сбогува с нея и да не я види никога повече, а сега щяха да бъдат заедно. Тя беше негова.