Ани пое шапката и кожуха и ги остави настрана, без да откъсва поглед от ранения. Не забеляза кръв, нито други следи от нараняване, ала мъжът явно беше много зле и имаше силни болки.
— Свалете си ризата — каза тя. — Имате ли нужда от помощ?
Той я изгледа изпод вежди, сетне поклати глава и разкопча ризата си, докъдето можеше. Издърпа краищата от панталона и я съблече през глава.
Тясно парче плат бе увито около кръста му, отляво бяха избили жълто-ръждиви петна. Ани взе една ножица и ловко разряза превръзката, която падна на пода. Точно над кръста се забелязваха две рани — една отпред и една отзад. И двете бяха гноясали, а покрай задната се забелязваха и червени ивици.
Рана от куршум, помисли си тя. Беше виждала достатъчно огнестрелни рани в Силвър Миза и не можеше да сгреши.
Усети се, че не си е свалила палтото, и бързо го изхлузи. Мислите й изцяло бяха заети с новия й пациент.
— Легнете на дясната си страна — нареди тя, докато подбираше необходимите инструменти. Той се поколеба и тя въпросително повдигна вежди.
Мъжът безмълвно се наведе да разкопчае колана с кобура, от усилието по челото му изби пот. Откачи кобура и го сложи така, че да му е под ръка. Седна на кушетката, сетне легна така, както тя му бе наредила: с лице към нея. Мускулите му сякаш неволно се отпуснаха, щом усети мекотата на дюшека, който Ани бе сложила върху дървения одър за удобство на болните, сетне мъжът потръпна и отново се стегна.
Ани зави голото му тяло с чист чаршаф.
— Така няма да ви е студено. Ще трябва да стопля малко вода.
Беше приготвила огъня рано сутринта преди да излезе и въглените почервеняха, щом ги разрови с ръжена. Сложи малко съчки и дърва, сетне донесе вода и я наля в две железни котлета, които висяха на куки над огнището. Малката стая бързо се затопли от пламтящия огън. Ани пусна инструментите в едното котле, за да се изварят, и изжули ръцете си със сапун. Забрави умората, утаила се в крайниците й, докато се връщаше от Едини: обмисляше най-подходящото лечение за новия пациент.
Забеляза, че ръцете й леко треперят, и си пое дълбоко дъх. Мислите й би трябвало изцяло да са съсредоточени върху работата, ала нещо в този мъж я смущаваше. Може би светлите му очи, безцветни като парче лед и хищни като на вълк. Или трескавата топлина, която излъчваше. Тя разбираше, че той има висока температура, ала топлината, излъчвана от стройното, мускулесто тяло, я обвиваше като одеяло всеки път щом се доближеше до него. Каквато и да бе причината за това, стомахът й се сви на топка, щом той свали ризата си и откри мускулестите си гърди. Ани беше виждала всички степени на мъжката голота, ала никое мъжко тяло не бе въздействало по такъв първичен и заплашителен начин на женската й същност. Къдравите черни косми по широката му мускулеста гръд й напомниха, че природата на човека е животинска.
Той не бе й направил нищо, не бе намекнал за нищо и точно това я плашеше. Може би бе преуморена и всичко бе плод на въображението й. Мъжът бе ранен и се нуждаеше единствено от помощта й.
Тя влезе при него зад завесата.
— Ще ви дам малко лауданум за облекчение на болките.
— Не — леденият му поглед я прониза.
Тя се поколеба.
— Манипулациите ще бъдат болезнени, г-н…
Той се направи, че не забелязва паузата, подканваща го да съобщи името си.
— Не искам лауданум. Имате ли уиски?
— Да.
— То ще свърши работа.
— Няма, освен ако не се напиете до загуба на съзнание, така че ви съветвам да изпиете лауданума.
— Не желая да губя съзнание. Сипете ми едно уиски!
Ани извади бутилката и напълни една чаша.
— Ял ли сте? — попита тя, щом се върна.
— Скоро не съм — той пое чашата, наклони я леко, сетне погълна уискито на две големи глътки. Изсумтя и потръпна от изгарящия алкохол.
Тя наля вода в един леген и го сложи до леглото, после взе чашата от ръката му.
— Ще измия раните, докато възври водата — спокойно каза Ани и дръпна чаршафа, за да огледа положението. Раните бяха разположени близо до талията на мъжа и панталонът пречеше. — Бихте ли си разкопчали панталона? Трябва ми повече свободно пространство около раните.
Той застина за миг, сетне бавно разкопча колана и копчетата на панталона си. Ани дръпна колана надолу и оголи бледата кожа на хълбока му.
— Надигнете се леко. — Той се подчини и тя плъзна една кърпа под него, сетне ловко подпъхна краищата на друга кърпа в панталона му, за да не го намокри. Опитваше се да не гледа към корема му, покрит с копринени косъмчета, сгъстяващи се надолу, ала голотата на този мъж въпреки всичко й въздействаше по невероятен начин. Та тя бе лекар — какво я бе прихванало изведнъж? Никога не съм се чувствала така, мислено се упрекна Ани.