Съдържание
Латерна магика
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
Човекът, който задаваше мъчни въпроси
Филмография и награди
Бергман като режисьор
Заснети за телевизията театрални постановки на Бергман
Освен на изброените свои филми, Бергман е сценарист и на следните:
Издателство „Колибри“
Книжарници в Cофия
Авторски права
Ingmar Bergman
LATERNA MAGICA
© Ingmar Bergman, first published by Norstedts, in Sweden, in 1987. Published by agreement with Norstedts Agency
© Васа Ганчева, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
Водещ редактор на поредицата Владимир Н. Трифонов
ИК „Колибри“, 2018
ISBN 978-619-02-0271-4
За автора
Ингмар Бергман е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите автори в киното на всички времена.
Анотация
„Филмът, освен ако не е документ, е сън, блян... На монтажната маса, когато преглеждам заснетите кадри, досущ както някога в детството дъхът ми секва от усещането за вълшебство.“
Ингмар Бергман, който успяваше да изрази това замайващо усещане за чудо десетилетия наред, разказва за житейската си любовна връзка с киното в своята изумително визуална автобиография „Латерна магика“.
Спомените на Бергман проследяват живота му от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му романтични истории с пет съпруги и няколко любовници. Бергман си спомня своя живот чрез поредица от дълбоко лични ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век, както и личните обсесии на твореца, въвлечен в тях. Написана със завладяваща чувствителност, „Латерна магика“ е прозорец към съзнанието на един от великите гении на киното.
Латерна магика
1
Когато съм се появил на бял свят през месец юли 1918 г., майка ми боледувала от „испанската инфлуенца“1, моето състояние било плачевно, та се принудили да ме кръстят в самата болница. При едно свое посещение в дома ни старият семеен лекар ме поогледал и заявил: „Това бебе май ще умре от изтощение“. Тогава баба ми (по майчина линия) ме взела със себе си в своята лятна къща в Даларна2. По време на пътуването с влака (някога то продължавало цял ден) баба ме хранела с бисквитка, наквасена във вода. Когато най-сетне сме пристигнали, аз едва-едва съм дишал. Баба се погрижила и да ми намери кърмачка – млада жена, мила и светлокоса, от съседно село, та постепенно съм започнал да наддавам на тегло, но все ме измъчвали болки в стомаха.
На всичко отгоре постоянно ме сполетявали разни загадъчни болести, сякаш съм бил обзет от колебания дали си струва да живея. Някъде дълбоко в съзнанието си съм съхранил спомен за своето тогавашно състояние: неприятната миризма, просмукваща се от тялото, овлажнените дрешки, протъркващи кожата, меката светлина, струяща от нощната лампа, полуотворената врата към съседната стая, дълбокото дишане на бавачката, прокрадващите се стъпки, шептящите гласове, слънчевите зайчета, заиграли в каната с вода. Не съм забравил всичко това. Не помня само да съм изпитвал някакъв страх. Страхът дойде по-късно.
Прозорците на трапезарията гледаха към тъмен заден двор, ограден с висок тухлен зид. Там се намираха нужникът, кофите за боклук, стойката за тупане на килими, мяркаха се охранени плъхове. Седях все в нечий скут, тъпчеха ме с млечна каша. Чинията биваше поставяна върху мушамена покривка – сива, с червен кант. Емайлираната ѝ повърхност бе бяла, изпъстрена със сини цветчета, в нея се отразяваше светлината, скъпернически процеждана от прозореца. Навеждах се на различни страни, напред и назад, изпробвах разни гледни точки. Ето, според това накъде движех главата си отраженията в чинията с каша се сменяха с други, образуваха се нови фигури. И внезапно повръщах върху всичко.
Като че това е всъщност и моят най-ранен спомен: тогава семейството ни обитаваше първия етаж в ъглова къща между две улици – „Шепаргатан“ и „Стургатан“. През есента на 1920 г. ние се преместихме на „Вилагатан“ 22 в квартал Йостермалм. Жилището е изпълнено с мирис на прясна боя и политура за паркет. Подът в детската стая е покрит с яркожълт линолеум, транспарантите светлеят, изрисувани са с рицарски замъци и полски цветя. Ръцете на мама са меки, тя не скъпи времето си, за да ме разтушава с приказки. Една сутрин, ставайки от леглото, баща ми стъпва в нощното гърне и гръмко изругава. В кухнята шетат две млади селянки от Даларна, които често и с удоволствие пеят песни от своя роден край. На отсрещната страна на стълбищната площадка живее семейство с дъщеря, моя връстница на име Типан. Бива я да измисля разни неща, въображението ѝ е богато. Веднъж сравняваме телата си и откриваме интересни разлики. Някой ни изненадва в тази игра, но не казва нищо.