Нашата експедиция преодолява неравния терен на обрасла в храсталаци местност, горещо е, от челата ни се стича пот. Внезапно слънцето тупва зад хоризонта като нажежен камък, мракът става непроницаем и ние разбираме, че сме попаднали в пукнатина над дълбока пропаст. Един ден прилича на друг: ето – моментът на истината, стабилният пункт, най-сетне, отсега ще възприемем спокойна методичност. Оттук до там са 2 м и 17 см, така и ще запишем. Но по-добре да проверим още веднъж. Оказват се 14 000 метра.
Зрители, режисьор, актьор, критик. Всеки вижда своя крал Лир, аморфен в контурите си, илюзорно възприемаем с интуиция и чувство. Опитите за описване с думи са безплодни, но интересни. Е, хайде, нека заедно поиграем на понятия. Някой, извърнат на северозапад, вторачва поглед в слънцето, друг, затворил очи и притиснал брадичка към гърдите си, мърмори нещо, обърнат на юг. Кой най-добре от всички ще опише струнния квартет в си бемол мажор, опус 130, на Бетовен – неговата трета част, Andante con moto, ma non tropo? Можем ли да почетем, можем ли да послушаме? На мен ми харесва. Макар да е малко монотонна. Но е хубава! Макрокосмос, инверсия, контрапункт, структурна, диалектична, миметична. По-бързо или по-бавно? И по-бързо, и по-бавно? Макар да е нужно акцентиране на структурата. Така ми въздейства, че се просълзих, мислех си – та той е бил глух, по дяволите. Да се описва музика, е все едно да се разказва приказка, защото звуковите вълни докосват чувствата. Да се описва театър, се счита за напълно възможно, защото словото, както казват, се възприемало с разума. И таз добра!
Ибсен с неговите лъжци, земетресенията на Стриндберг, яростта на Молиер, поднесена с хлъзгавото коварство на александрина, континентите на Шекспир! Само като си помислиш за всичко това! Тук ще ни услужат абсурдистите, придържащите се към най-новите тенденции, иновативните: всичко е предсказуемо, лесно възпроизводимо, гъделичкащо забавно, ловки подритвания, полуфабрикати за Нетърпеливите.
А сега, драги мой, аз те хващам за ръката, приятелю мой най-скъп, и предпазливо те разтърсвам, чуй: ето, тези именно думи ти произнасяш всекидневно по много пъти. И би трябвало да знаеш, че тъкмо те зоват твоя опит. Създадени са в мъка или в сладострастие, с главозамайваща бързина или постепенно, ситнейки. Разтърсвам те пак: ти разбираш, аз разбирам, ти осъзнаваш, аз осъзнавам, мигът е увенчан с триумф, денят не е минал напразно, животът ни, инак съмнителен може би, най-сетне е получил смисъл и обагреност. Апатичният разврат е станал любов. Като си помислиш само! Да, като си помислиш, дявол го взел!
24
Според някои аз трябвало да разкажа за своите приятели. Но това не е невъзможно, освен ако не си достатъчно престарял, та те да са напуснали тленния свят. Във всеки друг случай си принуден да балансираш между нетактичност и премълчаване: бъди спокоен, ще ти дам да прочетеш какво съм писал.
Един човек излял душата си в подобна изповед. Естествено, дал я на бившата си любовница да я прочете. Тя отишла в тоалетната, повърнала, а сетне настояла името ѝ да се зачеркне. Авторът се подчинил, но силно намалил положителния елемент в преценките си, за да усили отрицателните.
Дружбата, както и любовта, е изключително проницателна. Нейната същност е откритото отношение, пристрастеността към правдата. Да видиш лицето на близкия човек или да чуеш гласа му по телефона, да изречеш онова, което те мъчи най-много, което считаш за неотложно, ето какво наричам аз освобождение. Или да изслушаш приятеля си да признае нещо, за което инак не се е осмелявал и да си помисли. Дружбата нерядко е оцветена от чувственост. Фигурата на приятеля, неговото лице, очите, устните, гласът му, неговите движения, интонацията му са запечатани в съзнанието ти като секретен код, откриващ душата ти за насрещно доверие и съпричастност.
Любовните отношения се разтърсват от експлозиите на конфликти, неизбежно е, дружбата не е дотам щедра, потребността ѝ от сблъсъци и чистки не е особено голяма. Понякога нежната повърхност на контактите се дразни от попаднали там песъчинки, които причиняват болка и затруднения. Мисля си: ще мина и без този идиот! Но след известно време и усещането за неловкост, за празнота се проявява на различни равнища – понякога пряко, понякога косвено.
Подновявам отношенията, които са били прекъснати – не може да продължава повече така, нека съхраним общото си богатство. И се захващаме да изгребваме, да разчистваме, да възстановяваме.