Това откритие бе важно. Реших – почти така разсъдъчно, както Молиеровият Дон Жуан – да бъда Лицемер. Не бих могъл да твърдя, че това ми се е удавало винаги в еднаква степен. Понякога бивах разобличаван поради липса на достатъчен опит, понякога се намесваха странични лица и фактори.
Нашето семейство имаше една изключително богата благодетелка – леля Ана. Тя устройваше детски тържества с фокуси и други развлечения, с много лакомства, за Коледа ни носеше скъпи и радостно очаквани от нас подаръци, а всяка пролет ни водеше на представленията на цирк „Шуман“ в Юргорден4. Това събитие ме хвърляше в състояние на трескава възбуда: пътуването с автомобил, управляван от униформен шофьор, влизането в огромната и ярко осветена дървена къща, изпълнена с тайнствени шумове и миризми, натруфената шапка на леля Ана, екливата музика на оркестъра, магията на приготовленията за спектакъла, ревът на хищници зад червената завеса в дъното на арената, откъдето излизаха ездачите... Някой прошепваше, че зърнал лъва в тъмен отвор под купола, клоуните едновременно ни плашеха и екзалтираха. Паметно изживяване, вълнението при което ме тласкаше в дълбините на съня. От него ме изтръгваха звуците на прекрасна музика: млада жена, облечена в бяло, се носи вихрено на едър вран жребец.
Влюбих се в красивата ездачка. Измислях си игри, в които участваше и тя, назовах я Есмералда (може би така се и казваше). В края на краищата обаче моите фантазии прехвърлиха опасната граница между тях и действителността и аз споделих с моя съсед по чин, Нисе, заклевайки го да мълчи, че родителите ми са ме продали на цирк „Шуман“, че не след дълго ще напусна дом и школо, за да стана акробат заедно с Есмералда, смятана за най-хубавата жена на земята. Още на другия ден моята поетична измислица беше разгласена и осквернена донемайкъде.
Класната наставница прие нещата толкова на сериозно, че изпрати на майка ми писмо, изпълнено с възмущение. Устроиха ми ужасен процес. Бях притиснат до стената, превърнат в посмешище, унижен и опозорен както вкъщи, така и в училище.
Петдесет години по-късно попитах мама дали помни онази история с цирка. Помнеше я много добре. Тогава ѝ зададох въпроса защо никой не се посмя, защо никой не изпита умиление при такъв изблик на въображение и дързост. Пък сигурно някой е трябвало и да поразмисли защо едно седемгодишно дете иска да напусне дома си, да бъде продадено на цирк. Тогава тя ми отвърна, че с баща ми са имали достатъчно поводи за тревоги около моите лъжи и фантасмагории. Силно обезпокоена, мама се обърнала за съвет към прочутия детски лекар. Той ѝ обяснил с апломб, че от изключителна важност за едно дете е то своевременно да бъде приучено да различава фантазията от реалността. При всеки случай на такава нагла и явна лъжа следвало да му се налага подобаващо наказание.
От своя страна аз реших да отмъстя на неверния си приятел и го подгоних из двора на училището с финския5 нож на брат ми. Когато една учителка се хвърли да ни разтървава, опитах да я намушкам.
Изключиха ме временно от училище, ядох много пердах. Моят непочтен приятел се разболя от детски паралич и умря, което ме зарадва. По обичая разпуснаха класа ни за три седмици и всичко се забрави. Аз продължих да си мечтая за Есмералда. Нашите приключения ставаха все по-бурни, любовта ни все по-страстна. И все пак не си губех времето само с фантазии, сгодих се за едно момиче от нашия клас на име Гладис. Така измених на Типан, моята вярна другарка в игрите.
4 Един от островите, на които е разположен Стокхолм (те са 14 на брой) и на който се намират такива важни забележителности на шведската столица като Северния музей, етнографския парк-музей „Скансен“, музея на кораба „Васа“, увеселителния парк „Грьона Лунд“ и др. – Б. р.
5 В оригинала „нож от Мура“ – т.е. произведен в ножарските работилници на град Мура в Даларна и твърде подобен на финския puukko. – Б. р.