Неопитността му го изпълваше с колебание. Не искаше да направи нещо, което ще я накара да се отдръпне. Той нямаше опит в изкуството да се люби. Не знаеше достатъчно за това как да й достави удоволствие и да я накара да забрави миналото. Всъщност знаеше толкова малко, че би могъл да развали всичко. Мислено се прокле.
Но духовната му потребност от Лаура бе по-силна от физическата. Никога не бе желал жена така, както желаеше нея. Никога не бе позволявал да бъде толкова зависим от желанията си. Искаше да я прегърне силно, да я притисне към голото си тяло. Искаше да потъне в нея, за да бъде в безопасност.
Но изпитваше огромно страхопочитание при мисълта, че тази жена щеше да му се отдаде, да подчини тялото си на неговото, за да го задоволи. Години наред за него това бе най-скъпоценния дар, най-голямата награда. Години наред му беше непонятно. А през целия си живот се бе смятал недостоен за любов. Сега Лаура отваряше обятията си за него и му отдаваше сърцето и тялото си. Той продължаваше да я покрива с целувки, да милва тялото й с ръце и да я топли е близостта си. През цялото време нарастващото му желание го тласкаше към безразсъдство.
Усети как Лаура се разтрепери. Преди да успее да я попита дали всичко е наред, тя обви ръце около него и провря крака си между неговите. Непоколебимостта му рухна като стена, пометена от порой. Сграбчи я отзад и така я притисна към себе си, че беше сигурен, че тя усеща топлината на желанието му с корема си. Трескавите му устни се отделиха от нейните и оставиха гореща следа по шията и раменете й, после се заровиха във вдлъбнатината между гърдите й. Лаура се изви под него и го накара да изстене от възбуда.
Ръката на Лаура се плъзна между сплетените им крака и запали огън в слабините му. Цялото му тяло гореше и тръпнеше от желание.
— Моля те — прошепна тя.
Хен се поколеба, несигурен в себе си. Нетърпелива, Лаура се смъкна надолу и го хвана.
Хен извика от удоволствие и се изпъна като струна. Лаура го насочи към влажната си женственост. Хен не помръдваше, а тя се притисна в него и той проникна в нея.
Чувството, което премина през тялото му направо го парализира. Силата на физическото желание, първичната нужда бяха много по-големи от всичко, което бе изпитал досега. Тялото му само започна да се движи напред и назад. Водеше го инстинкт, силен колкото инстинкта му за самосъхранение.
Когато Лаура се притискаше към него, той проникваше по-дълбоко в нея, погълнат от нужда, стара колкото света. Движеше се в нея и забрави за всичко друго, освен че трябва да задоволи себе си и жената, която държи в прегръдките си.
Хен я сграбчи и я дръпна към себе си. Той се отдаде на замайващото усещане, което сякаш го издигна на облак от копнежи, хвърли го във водовъртеж от желания и го остави не на себе си върху метеор от чувства, които го носеха през пространството с шеметна скорост.
Той се притисна в Лаура, но когато започна да се движи по-бързо и по-дълбоко, а тялото му цяло се напрегна и той като че ли забрави за нея. Нуждата помете всичко останало от съзнанието му и му се стори, че се разтапя и цялата му енергия се съсредоточи в един поток, в една блестяща точка, захвърлена в пространството, която се мъчи да разруши преградите с цялата си жизненост, докато не избухна с ослепителна бяла светлина.
Хен се отпусна постепенно и се почувства сякаш слиза на земята, носен от нежните криле на любовта.
Той осъзна значението на това, което му се бе случило, едва когато разбра, че задъханите неравномерни звуци бяха собственото му затруднено дишане. Дори и когато се опита да го успокои знаеше, че способността му да се контролира е накърнена завинаги. Никога вече нямаше да може да потисне желанието, което изпитва към тази жена. Никога вече нямаше да може да пренебрегва чувствата. Лаура счупи черупката, в която се бе затворил. И тази част от него, която се оковал във вериги и не искаше да признае, че съществува, излезе на свобода здрава, жизнена и жадна за живот. Той никога вече нямаше да успее да я окове.
Не искаше да го направи.
Любовта на Хен я правеше неуязвима. Никога в живота си не се бе чувствала така сигурна, щастлива и обичана. В миналото й имаше само обиди и пренебрежение. Нищо и живота й досега не я бе подготвило за безопасността, щастието и закрилата. Нямаше как да знае какво е да лежи в обятията на мъжа, когото обича.
Беше толкова прекрасно, че оставаше без дъх.
Замисли се за майка си, която почти не си спомняше. Зачуди се дали те двамата с баща й някога са се чувствали по този начин. Ако някога бе получила и частица от любовта, която изпитваше сега, сгушена в прегръдките на Хен, никога не би сгрешила в чувствата си към Карлин. Щеше да разпознае, че той се нуждае единствено да утоли физическите си желания. Хен смяташе, че тя е прекрасна, изключителна и уязвима, че си струва да рискува живота си за нея. Бе толкова важна, колкото и самия живот. Той мислеше, че е красива. Мислеше, че е най-великолепната, най-добрата и смела жена в Сикамор Флетс.