Никой никога не й беше казвал, че е красива, дори и Карлин. Нито пък някога я беше гледал, сякаш не може да откъсне очи от нея. Никога не бе докосвал кожата й с благоговение, нито я бе целувал сякаш вкусваше от нектара на живота. Никога не бе плакал в прегръдките й и не бе имал нужда да го прави. Желаеше я, но не се нуждаеше от нея.
С никого не бе изпитала близостта, която изпитваше с Хен. Когато се любеха с Карлин, тя сякаш не участваше в това, а само присъстваше. С Хен всичко бе толкова различно, сякаш и тя го правеше за пръв път.
Тя изпита гордост от силата му, когато я притегли към себе си. Той беше много слаб, но създаваше впечатление, че е здрав и силен. Може би защото с лекота я притисна към твърдото си мускулесто тяло. Може би точно това я караше да се чувства така малка и слаба, когато е с него.
Но каквато и да беше причината, нямаше значение. Чувстваше се защитена, обичана и в безопасност и това бе всичко, което искаше да знае.
— Студено ти е — каза Хен. Виждаше се, че е настръхнала. Сега, когато страстите се бяха охладили, студът проникна под одеялото.
— Малко.
Хен се измъкна изпод одеялото, за да сложи няколко дървета в огъня. После направи вързоп от мокрите дрехи и седна върху тях, опрял гръб в стената. Притегли Лаура в прегръдките си и загъна и двамата с одеялото.
Стана му хладно и очарованието започна да изчезва. Действителността се връщаше с всичките си съмнения и въпроси. Хен знаеше, че обича Лаура и иска да се ожени за нея, но не знаеше дали тя го обича достатъчно, за да забрави миналото му.
— Какво има? — попита Лаура.
— Нищо.
— Напротив. Виждам, че започваш да се отдръпваш. Какво ти става?
Не му се искаше да развали магията на нощта, но тя сякаш вече изчезваше. Само след няколко минути нищо нямаше да бъде останало от нея.
— Просто си припомнях някои от нещата, които каза.
Сега Лаура на свой ред стана сериозна и се дръпна настрани.
— Какви неща? — попита тя.
— За това, че съм стрелец и убиец.
— Не биваше да го казвам. Бях ядосана. Страхувах се да не си като Карлин. Дори не се опитах да разбера какъв си всъщност.
— Какъв съм?
— Ти си най-нежния, истински грижовен мъж, когото познавам. Не съм предполагала, че един мъж може да бъде такъв. — Хен се почувства странно, сякаш нещо в него се бе счупило. Не изпитваше болка. Просто като че ли напрежението в него намери отдушник. — Разбрах го в момента, в който ме докосна. Думите ти бяха толкова резки, а действията — толкова неочаквани. Но докосването ти разкри една част от теб, която се изплъзва от погледа — каза Лаура и вдигна очи към него. — Имах нужда от тази част повече, отколкото от умението ти да успокояваш. Тогава се влюбих в теб и нищо друго не ме интересуваше.
— Защо ме обичаш?
Лаура се усмихна. Беше толкова прекрасна на светлината на огъня. Искаше му се да останат тук завинаги. Искаше му се магията, която ги обгръщаше тази нощ, никога да не свършва.
— А какво друго можех да направя, когато един красив и внушителен мъж нахлу в живота ми, каза ми, че ще се грижи за мен и после наистина го направи? Ти излекува раните ми, даде на детето ми онова, което само един баща може да му даде, предложи ми всичко, което някога съм искала.
Хен беше изумен. Никога не беше мислил по този начин за това, което бе направил. Винаги се бе грижил за изпадналите в беда, но сега беше различно. Никога преди нещата не бяха завършили с жена в леглото му. Никога не бе стоял под дъжда, изгарящ от желание да я целуне. Никога не бе чувствал, че ако я остави да си отиде, ще бъде сломен и разбит.
— А ти кога се влюби в мен? — попита Лаура.
— Не знам.
Наистина не знаеше. Не беше и помислял, че е възможно някога да се влюби. Не го беше искал. Дори не го беше разбрал, когато се случи. И накрая, когато стана прекалено очевидно, трябваше да си го признае.
— Може би когато продължи да се бориш срещу Деймиън и не се предаде, въпреки че той те повали на земята.
— Не би могъл да ме обичаш тогава — каза Лаура. — Изглеждах ужасно. Сам ми го каза.
— За мен беше красива. Винаги си била.
— Сигурно не си бил на себе си.
Хен не беше сляп за недостатъците на Лаура, нито пък за различията между тях двамата. Добре съзнаваше трудностите, които би изпитал всеки мъж, влюбен в нея. Но му харесваше упоритостта й, откритото й предизвикателство към всички, които не биха се отнесли с нея или с детето й както трябва. Години наред той бе показвал същата дързост ни света. Само че бе използвал и силата на оръжието. Лаура нямаше нищо друго освен собствената си решителност.