— Сигурно — рече той. — Може би още не съм.
— Никога не съм срещала мъж, който така добре да се владее — каза Лаура. — Понякога съм се чудила дали изобщо изпитваш някакви чувства.
Той също, но Лаура му бе помогнала да отговори на този въпрос.
— Това ще помогне ли да си промениш мнението? — попита той.
Целуна я неуверено. Нямаше опит с целувките. Не знаеше как точно да го направи, но сякаш инстинктът го направляваше. Лаура направи останалото.
Тя тихо се засмя. Той се сви от страх, че целувката му е толкова неумела, че тя не може да се въздържи да не се разсмее.
— Като бях малка, често си мечтаех за мъжа, в който един ден ще се влюбя — му каза тя. — Той щеше да дойде ни великолепен жребец или тайно да се промъкне, скрит в купа сено. Мечтаех си дори да го доведат с въже около врата. Но никога не съм очаквала, че посред нощ ще го целувам под дъжда.
— Джордж би ти казал, че не съм романтичен. А Монти дори нещо още по-лошо.
— Някой ден искам да се запозная с братята ти, дори и само, за да им кажа, че не са прави. Ти си най-романтичния мъж в целия свят. Хукваш презглава към планинския каньон, за да се биеш за жена, която никога не си виждал. Не е минал и ден да не намериш начин да направиш нещо друго за мен. Казваш ми, че съм красива, че съм по-прекрасна, отколкото някога съм мечтала да бъда — Лаура обви врата му с ръце, притегли го надолу към себе си и го целуна с достатъчно жар. — Нищо не може да бъде по-романтично от това — каза тя.
— Но аз не знам какво трябва да кажа или да направя.
— Преди малко не се представи лошо.
— Бях непохватен и ти го знаеш много добре.
— Може би малко в началото, но бързо се учиш.
— По-добре щеше да бъде, ако имах повече опит.
Лаура го целуна.
— На мен така ми харесва. Малко жени могат да изпитат радостта от това, че мъжът, когото обичат, не е бил с никоя друга и тя ще бъде първата и единствената.
— Наистина ли ти харесва?
— Нищо друго не би ми харесало повече.
Тя плъзна ръка надолу по гърдите му и по силното му бедро и каза:
— Би могъл да се поупражняваш.
Ръката й намери едно по-специално място и нещо по-живо.
— Смяташ ли, че ще се справиш?
Реакцията му беше внезапна и неудържима…
Глава двадесет и втора
— Госпожа Уърти няма да може да излезе — каза Лаура на Хен. — Тя не напуска леглото на Хоуп.
Всички от семейство Уърти бяха твърде заети, за да забележат, че Лаура не бе спала в леглото си и не я бяха чули да излиза сутринта, за да събере прането.
— Как е тя? — попита Хен.
— Още е в безсъзнание.
— Какво казва доктор Евърсън?
— Не разбира как още се държи.
— Значи мисли, че няма надежда?
Лаура поклати глава и каза:
— Трябва да тръгвам. Още не са слагали хапка в уста.
— Ще кажа на Тайлър да изпрати нещо от ресторанта.
— Той вече го е направил. Ще се опитам да ги накарам да хапнат.
— След малко се връщам.
— Влез през задния вход.
— Обичам те — каза Хен тихо.
— И аз те обичам. Сега е по-добре да тръгвам.
— Хубава каша забърка — каза Ейвъри Блекторн на Алисън — Кой ти втълпи глупавата идея да тръгнеш срещу Рандолф?
Алисън не бе същият човек, който дойде в Сикамор Флетс преди по-малко от едно денонощие. Разбра, че вече не му харесва толкова да бъде стрелец. През цялото време докато докторът лекуваше ръката му, той му разказваше за момичето, което уби със случаен изстрел. От това му прилошаваше. Освен това беше открил, че Хен Рандолф е два пъти по-бърз и десет пъти по-добър от всички стрелци, които Алисън бе срещал. Хен можеше да го застреля, когато пожелае.
Той реши, че мисълта да умре, въобще не му допадаше. Когато пристигна, дори не бе помислял за това. Но когато погледна Хен Рандолф в очите, разбра, че ако отново вдигне оръжие срещу него, със сигурност ще умре.
— Нали каза, че искаш смъртта му — каза Алисън, доволен от факта, че между тях бяха металните решетки. Винаги малко се бе страхувал от дядо си. Ейвъри беше спокоен и разумен мъж, но и безмилостен.
— Ако дойде, за да го убиеш, защо не го направи веднага? Като последен глупак започна да стреляш по каквото ти падне. Само настрои хората срещу себе си.
— Тя мъртва ли е?
— Все едно, че е. Сега ще обвинят Рандолф, че не те е застрелял веднага. Това ще ни улесни да се разправим с него.