Само Джордж можеше да каже всичко с две думи. Но имаше още нещо. Беше се съгласил да защитава този град. Ако остане, ще има разправии. Можеше ли да го напусне заради Лаура, без да се чувства така, сякаш е избягал?
Тя беше приела това, че си бе служил с оръжие в миналото, но дали щеше да го приеме, ако го използва отново? Щеше ли да разбере, че въпреки че го правеше това не му харесваше? И дори и да разбере, би ли живяла с него след това?
Нямаше представа, но доколкото я познаваше, дълбоко се съмняваше.
— Цяла сутрин пита за теб — каза госпожа Уърти на Хен, докато се изкачваха нагоре по стъпалата към спалнята на Хоуп. — Не ми се искаше да те вижда, но докторът казва, че иначе много ще се разстрои.
Ето как се отнасяха хората към наемния убиец. Всички имат нужда от теб, когато им трябваш, но през останало време никой не иска да си има нищо общо.
— Хоуп бе първият ми истински приятел в този град каза той. — Бих направил всичко, за да променя случилото се…
Когато стигнаха горе, госпожа Уърти замълча за няколко секунди, след което проговори:
— Хорас каза, че трябва да ти се извиня за някои от нещата, които ти наговорих.
— Забрави за това.
— Не знаех какво говоря. Бях обезумяла при мисълта, че Хоуп ще умре. Едва ли ще можеш да го разбереш, след като нямаш собствени деца.
— Застрелях първия мъж в живота си, защото бе увил въже около врата на брат ми.
Госпожа Уърти го потупа по рамото и рече:
— Сигурно е така — тя се усмихна и това означаваше, че му е простила всичко. — Не се бави много. Още е твърде слаба — добави тя.
— Ще се оправи ли? — попита Хен.
Госпожа Уърти се усмихна и кимна.
— Докторът казва, че е станало чудо. След един месец ще е напълно здрава. Сега брат ти е вътре при нея.
— Тайлър ли?
— Опитва се да я накара да хапне. Трябва да яде, за да оздравее.
Когато госпожа Уърти отвори вратата, Хен видя Тайлър да храни Хоуп с един от неговите бульони. Лицето на момичето се оживи и то блъсна лъжицата настрани.
— Къде беше толкова време? — Попита го Хоуп. Гласът й беше слаб и говореше бавно, но очите й пак блестяха както преди.
Хен усети сълзи да напират в очите му и гърлото му се стегна. Трябваше незабавно да се овладее Ако Тайлър заподозре разнежването му дори за момент, няма да му позволи да остане при нея.
— Трябваше да почакам да се оправиш достатъчно, за да можеш да ме видиш.
Хоуп се намръщи и каза:
— Знам, че мама не ти позволява да идваш. Чух ги да си шепнат. Не е честно, особено след като позволява на Тайлър да ме вижда.
Очите на Хен избягваха да погледнат Тайлър.
— Страх я беше да не те изморя — отвърна Хен.
— Трябва да ми обещаеш, че ще идваш всеки ден.
— Няма смисъл. Имаш нужда от много почивка и… — не довърши той.
— Всеки ден. Аз никога не пропусках да ти донеса обяда или вечерята.
— Добре, но само ако майка ти позволи. А сега по-добре да тръгвам.
Хоуп протегна ръка, за да го спре и попита:
— Как е госпожа Блекторн? Нали не направиха нищо лошо на нея и Адам?
— Добре са. След това, което се случи, ако някой глупак с името Блекторн припари наоколо, ще бъде разкъсан.
— О, продължавай!
— Мери Паркър е забравена. Всяко момче от града е донесло цветя за теб.
— Казах ти, че момчетата не ме интересуват. — Докато говореше, тя гледаше Тайлър.
Лицето на Хен остана безизразно. Той се изправи и каза:
— Оправяй се по-бързо. Свикнал съм да ми носиш обяда. Нали ги знаеш онези глупаци, за които ме беше предупредила?
— Да, какво за тях?
— Ужасно ме тревожат. Освен това Джорди иска да се върнеш по-скоро. Майка ти не му дава толкова много храна, колкото ти.
— Какво прави това малко чудовище?
— Все си е същият дявол. Ако успеем да се промъкнем край майка ти, някой ден ще го доведа. Толкова много разпитва за теб, че направо ме засърбяват пръстите да го напердаша.
— И аз си мисля за него. Нали не е направил някоя нова беля?
— Не, ни най-малко. Чака те да се оправиш, за да му помогнеш. Казва, че никога не е предполагал, че момичетата могат да измислят такива хубави неща.
Хоуп се разсмя, а после пребледня. Можеше и да е по-добре, но раната бе твърде прясна.
— Аз ще тръгвам. А ти си яж супата и се оправяй по-бързо.
— Тайлър казва, че било бульон.
— Е, да, Тайлър има хубаво име за всяко нещо. На мен ми прилича на нещо, взето от дъното на кладенец, но предполагам, че е по-вкусно, отколкото изглежда.