— Благодаря за комплимента — каза Тайлър. — С едва забележимо движение на главата той показа на Хен, че е време да си ходи.
— Ще дойда пак, ако обещаеш да се оправяш все та бързо. Иначе ще си принудена да седиш с Тайлър.
Като затвори вратата, Хен усети огромна тежест да смъква от плещите му. Нямаше значение какво му бе казала Лаура, той не можа да повярва в чудодейното спасение на Хоуп, докато не се увери с очите си. Не знаеше какво щеше да прави, ако бе умряла.
Госпожа Уърти я нямаше пред стаята. Когато слезе по стълбите, той срещна Лаура.
— Толкова е бледа — каза Хен. — Сигурна ли си, че ще се оправи?
— В сравнение с онзи ден изглежда направо чудесно. Брат ти й носи най-хубавите супи.
— За това няма спор. Тайлър може и да е най-любопитния човек в цяла Аризона, но наистина може да готви хубаво.
— Не го харесваш, нали? Сега се сещам, че никога не съм ви виждала заедно. Нито пък другия си брат.
— Не сме сплотено семейство.
— Тогава защо са тук?
— Тайлър се изплаши, че големите и лоши Блекторнови ще ме хванат и изпрати телеграма на Джордж да дойде да помогне да ги отблъснат.
— Ти мислиш, че нямаш нужда от помощ ли?
— Джордж не би трябвало да идва. Той има жена и четири деца, последното от които се роди съвсем наскоро. Тайлър и аз нямаме никой.
Щеше да си прехапе езика. Нямаше предвид това, и той наистина нямаше никой като Роуз и децата. Лаура го обичаше, но не би се омъжила за човек като него.
— По-добре да тръгвам. С теб всичко ли е наред?
— Разбира се.
— Добре — каза той и се обърна, за да си тръгне. — Обичам те — добави тихо. — Знаеш го, нали?
— Да. Повтарям си го поне по веднъж на всяка нощ. Още не мога да го повярвам.
— А трябва. Винаги ще те обичам.
Хен се зачуди дали това означаваше, че тя би го обичала въпреки че не би се омъжила за него. Това би било но скоро проклятие, отколкото успокоение.
— Трябва да поговорим — каза той.
— Сега не мога. Госпожа Уърти легна да подремне. Всяка нощ прекарва при Хоуп.
— Ще се върна отново следобед. Около два часа.
— Добре — отвърна тя и леко го целуна. — Ще се видим край реката зад затвора.
Хен тръгна по дъсчената пътека към хотела. Не бе се чувствал така добре седмици наред. След като видя Хоуп, всичко се промени. Нямаше да му е лесно и той го знаеше. Но за пръв път в живота си не само че знаеше какво иска, но и имаше възможност да го направи.
Когато тръгна да пресича улицата за хотела вдигна глава и видя Медисън, Монти, Айрис и Джеф да влизат на коне в града.
Потокът от ругатни, които се изсипаха от устата му, накара Ема Уелс да запуши ушите на дъщеря си и да побърза да влезе в магазина за железарски и кухненски изделия, преди детето да чуе още някоя от срамните думи, които изрече шерифа. Но Ема успя да запомни всяка от тях. Трябваше да ги каже на приятелите си. Беше сигурна, че ще останат поразени колкото нея самата.
Глава двадесет и трета
— Добро посрещане, след като пропътувахме хиляда мили да ти спасяваме кожата — каза Монти. Той скочи от коня и прегърна силно брат си. — Казвах на Медисън, че ще сновеш насам-натам и ще ръмжиш на всеки, който се мерне пред погледа ти.
— По-добре ще е здравата да си загазил — каза Медисън като с мъка се свлече от коня си. — Ако трябваше да пропътувам целия път през тази скапана провинция, внушавайки си, че крантата ми е кон, по-добре ще е да имаш дузина Блекторнови, мотаещи се наоколо.
— Съжалявам. Можеш да намериш само трима в затвора и един, който се спотайва в града.
— По дяволите — изруга Медисън като почеса гърба си, без да обръща внимание на вперените в него очи. — Трябваше да послушам Фърн.
— А къде е тя?
— Вкъщи и отново е бременна, какво друго можеш да очакваш? — каза Айрис и отправи възмутен поглед към Медисън. — Мисля, че той се премести в Колорадо, за да има повече простор за всички деца, на които смята да стане баща.
— По пътя не срещнахме никакви Блекторнови — каза Монти. — Дано всичко това да не се окаже номер.
— Дано, така ви се пада — отвърна Хен. — По-добре да не бихте слушали Тайлър.
— Кой говори за Тайлър — попита Монти. — Новината се носи по въздуха. И глухия вече е разбрал. Стигнала е чак да Канада.
— Предполагам, че затова толкова много от тях са се отзовали — каза Хен. Вече са се появили повече от дузина.
— Добре — рече Монти. — От години не съм се бил както трябва.
— Всъщност откакто сме се оженили. Хайде, кажи си го — рече Айрис.
— С теб сме имали доста добри битки — каза Монти на жена си, като и помогна да слезе от седлото и я погали многозначително. — Може би ще ми се отрази добре, ако сменим малко темпото.