— Ей, вие двамата, престанете да флиртувате на улицата — каза Медисън. — Ще ни излезе лошо име.
— Ти просто ревнуваш, защото я няма Фърн — отвърна Айрис като се сгуши на сигурно до Монти, който я бе прегърнал.
— Така е — рече намръщено Медисън. — Ужасно ревнувам.
— Можете да се настаните в хотела — каза Хен. — Така че като се пооправите и ви мине меракът да се биете ще се върнете обратно в Колорадо.
— Надявам се, че имат достатъчно стаи — каза Медисън като навъсено изгледа Джеф. — Ако ще трябва да спя в една стая с Джеф, може да има стрелба още преди да настъпи утрото.
— Виждам, че сте си все същите — каза Хен.
— Медисън не обича да го виждат с инвалид — каза Джеф. — Това го притеснява.
— Ако още веднъж те чуя да споменаваш, че си инвалид, може да прострелям и другата ти ръка.
— А ако той не улучи, ще го направя аз — добави Монти на свой ред.
— Няма да го забравя това пътуване — каза Айрис нацупено. — Заведете ме в хотела, преди и аз да съм се ядосала.
— Помоли администратора да каже на Джордж, че сте тук — каза Хен. — Сигурен съм, че ще се радва да ви види. След като се настаните, можете да слезете в ресторанта и Тайлър да ви приготви нещо за ядене.
— Ти няма ли да дойдеш с нас? — попита Монти.
— Големи момчета сте. След като намерихте пътя от Колорадо до тук, няма начин да не можете да се настаните в един хотел.
Хен нямаше намерение да помогне на братята си да се почувстват по-добре. Колкото по-малко удобства имаха, толкова по-бързо щяха да си тръгнат. Но и това за него нямаше да бъде особено бързо.
— Струва ми се, че той не се радва да ни види — каза Медисън. — Това ми напомня за едно време в Абилин, когато…
— Ако пак започнеш, със сигурност ще си изпросиш боя — заплаши го Хен. — И освен това, ако не беше дошъл, сега щеше да си женен за Саманта Брус. Залагам си главата, че тя не би се оставила да забременява толкова често. Щеше да се сдобиеш с две възпитани Бостънчета, а после тя щеше да те изрита от спалнята да спиш в хола и да държиш ръцете си далеч от нея.
Медисън се намръщи.
Айрис въпросително се загледа в зет си и каза:
— Не съм чувала за това.
— Няма и да разбереш, дори и ако трябва да застрелям Хен, преди Блекторнови да са успели.
— Вижте кой идва — посочи Хен към Джордж, който излизаше от хотела. — Кога е барбекюто?
Джордж подаде ръка на Айрис, за да изкачи стълбите и й каза:
— Сигурно си изморена. Стаята ти е готова.
Хен изсумтя и се отдалечи, ругаейки.
— Отивам в ресторанта — каза Монти. — Никога не съм вярвал, че ще се радвам на храната на Тайлър, но след това триседмично пътуване бих изял всичко, което ми предложи, независимо с какво го е поръсил.
— Бих искала да се изкъпя — каза Айрис. — Няма да излизам до утре.
— На мен ми се пие нещо — каза Медисън. — Гърлото ми е пресъхнало за глътка свястно бренди.
Той бръкна в дисагите и извади една бутилка. Джордж се засмя.
— Никога не разчитам хората да се досетят за вкуса ми — обясни му той.
— А ти какво ще правиш, Джеф?
— Ще ям в стаята си. Не искам хората да ме гледат.
— Как се разбирахте с него и Монти тези три седмици? — попита Джордж Медисън, след като Джеф влезе в хотела.
— Когато тръгнахме, имах още две такива — посочи Медисън бутилката бренди.
— Поне Зак не е тук — каза Джордж. — Защото ако беше, аз щях да имам нужда от едно пиене.
Докато вървеше към офиса си, Хен изпитваше непознати чувства. Още докато ругаеше, той осъзна, че се усмихва. От дълго време насам на сърцето му не бе така леко, като сега. Беше му добре, а не можеше да си обясни защо. Сега, когато почти цялото му семейство бе в града, го заплашваше по-голяма опасност, откогато и да било. Джордж и Медисън сигурно щяха да бъдат от полза, но Монти и Джеф носеха след себе си неприятности почти така сигурно, както след светкавицата идва гръмотевица. Дори не му се мислеше за това колко много съпрузи и ергени щяха да загазят още преди да е паднала нощта само защото са се загледали прекалено дълго в Айрис.
Неприятностите се трупаха около него така, както буреносните облаци около върховете на планините, а той се чувстваше сякаш няма нито една грижа на този свят. Като че ли нещо бе станало с ума му.
Държеше се като глупак, защото наистина се чувстваше дълбоко и искрено обичан. Петима мъже бяха изоставили всичко и бяха пропътували хиляди мили само защото мислеха, че той е в опасност. Бяха готови да изложат на опасност живота си и да рискуват всичко, което им бе скъпо, защото го обичаха. Усети едно странно вълнение в себе си, нещо много подобно на желанието да заплаче. Той го превъзмогна. Преди да се влюби в Лаура, би приел присъствието на братята си, без да се замисли. Сега разбираше каква голяма жертва са направили. Искаше му се да им каже, че не го заслужава, че е по-добре да се върнат при семействата си, че по-скоро би умрял, отколкото да им обясни защо не е трябвало да се безпокоят за него.