Но не им го каза. Не искаше да си отидат. За пръв път в живота си разбираше какво е да си обичан и нямаше желание да направи нещо, което да разсее това чувство.
— Видя ли ги? — попита Грейс Уърти.
— Всеки ги е видял — отвърна Рут Нортън така развълнувана, както по времето, когато момичето от бара излезе навън и силния вятър вдигна полата му чак над главата. — Ако може да се вярва на Миранда, всяка неомъжена девойка в града въздиша по някой от тях по най-неприличен начин.
— Те толкова си приличат, че от пръв поглед си личи, че са братя.
— Като капки вода — отвърна Рут. — Ако Хен не бе тънък като клечка, човек не би могъл да ги различи. Монти така прилича и на по-големия си брат сякаш и те са близнаци, Бог ми е свидетел, че не съм виждала толкова много хубави мъже на едно място. Излъгах — заяви Рут. — Никога не съм виждала толкова много хубави мъже накуп. Като ги видях четиримата да вървят надолу по дъсчената пътека, направо ми се разтуптя сърцето.
— Но никой от тях не може да се сравни с онази червенокосата — каза Томи Уърти. — Майка му го беше накарала да почисти и след това да дойде да си поговорят, но той прекара целия следобед с двама приятели, опитвайки се да огледа Айрис. — Сами се побърка да я преследва. Откакто я видя, не е промълвил и дума.
— Сигурен ли си, че е омъжена за единия от тях? — попита Грейс.
— За този, който прилича на шерифа — увери я Томи. — Това е първото нещо, което научих. В противен случай половината мъже в този град щяха да висят във фоайето на хотела.
— Тези мъже непременно ще създадат неприятности в града — каза Рут. — Разбирам, че са загрижени за брат си, но помнете ми думите, това ще ни донесе неприятности.
— Но аз не мога да се преместя в къщата ти — протестираше Лаура.
— Разбира се, че можеш — каза Хен. — Това е идеалното разрешение на въпроса. Адам и Джорди няма да има нужда да се местят.
— А ти къде ще отидеш?
— Мога да спя в затвора — отвърна той. И наистина щеше да го направи, преди да се наложи да се премести в хотела при останалите от семейството си.
— Това е абсурдно. И освен всичко друго не бих могла да живея там сама. Из целият град ще плъзнат клюки.
Лаура тъкмо бе решила да се изнася, когато Хен пристигна, за да представи Айрис на госпожа Уърти. Сега, когато състоянието на Хоуп се бе подобрило, й се струваше, че ще пречи. Никога не бе възнамерявала да остане при семейство Уърти за повече от няколко дни, но след случилото се с Хоуп бе забравила да си потърси ново жилище.
— Ти имаш цяла къща на разположение? — попита Айрис.
— Последният шериф беше женен — обясни госпожа Уърти. — Жена му не би се съгласила да дойдат ако нямаше къща. Хубава работа му свърши тази къща. Убиха го след по-малко от шест месеца.
— Ще има ли стая за мен и Монти? — попита Айрис.
— Разбира се — отвърна Хен.
— Прекрасно. В такъв случай хората няма да задават въпроси. И освен това ако не отделя Монти от Джеф, той ще го убие. Дори и Джордж няма да остане при него.
Така че само няколко часа по-късно Лаура бе настанена в нова къща, а се чувстваше по-неудобно от всякога.
— Няма нужда да се тревожиш толкова за това, че си изместила Хен от собствената му къща — каза й Айрис. — Мисля, че на тях с Монти им е по-удобно да живеят навън, отколкото вътре.
Лаура не можеше да й каже, че неудобството й не произлизаше от това, че е изместила Хен от къщата му, а от нейното собствено присъствие. Струваше й се, че сега ще е по-лесно, но напротив, беше по-трудно.
Лаура се опита да си наложи да не се отчайва, но писмото, което държеше в ръка не можеше да й вдъхне надежда. И този път никой не беше чувал нищо за брак между Карл и Блекторн и Лаура Симпсън и не можеха да й препоръчва някой, който би могъл да й помогне. Трудно беше да не се предаде, след като години наред бе изпращала писма до всички съдилища, църкви и проповедници, за които бе чувала. Ако през тези седем години не бе успяла да намери никой, който да потвърди женитбата й с Карлин, не можеше да очаква нещата да се променят. Мъжът, който ги бе оженил сигурно вече напълно е забравил или се е преместил да живее другаде.
— Надявах се да те срещна — каза Айрис, като едва не се сблъска с Лаура, която излизаше от пощата. — Трябва да призная, че се притеснявам да се разхождам сама из непознат град.