— Мисля отново да се омъжа. Би ли искал да имаш баща?
— Не.
— Не ти ли се иска да има кой да те учи да яздиш, да ходиш на лов, да…
— Не — извика Адам.
Когато вдигна глава онова, което прочете в очите му, силно я изненада. Вместо гняв и обида в тях личеше страх.
Тя се наведе и го прегърна. Той се дърпаше, но не достатъчно силно, за да се отскубне.
— Никога не бих се омъжила за човек, когото не харесваш — побърза да го увери тя. — Това не бива да те тревожи.
— Не искам да се омъжваш.
Сега в погледа му се четяха и гнева и обидата, но страхът също оставаше.
— Но ти харесваш Хен. Никога не си харесвал друг мъж толкова много.
Адам внезапно се дръпна от ръцете на майка си.
— Мразя шерифа — каза той, докато отстъпваше назад. — Мразя го.
— Не ставай смешен — каза Лаура, раздразнена от начина, по който момчето реагира и продължи: — Спиш в къщата му, ядеш храната му, с Джорди вървите по петите му. Просто не е възможно да го мразиш.
— Той не ме иска. Не иска ти вече да ми бъдеш майка. — Адам бе така разстроен, че малко оставаше да заплача, Лаура протегна ръка да го притегли към себе си, но той си отдръпна по-далече.
— Казах ти, че това не е вярно. Той много те харесва.
— Не го харесвам! Мразя го! Той иска да те отвлече.
Някой се бе опитал да го настрои срещу Хен. И бяха успели.
— Кой ти го каза? — попита тя. — Адам наведе глава. — Искам да ми кажеш кой ти е наговорил тези лъжи, Адам! Джорди ли?
— Той харесва шерифа — отвърна презрително Адам, Джорди мисли, че шерифа е идеален. Той иска да му бъде баща.
— Ти също по-рано го искаше. Какво те накара да си промениш мнението? — Адам отново замълча. — Какво са ти казали? — Детето мълчеше. — Ще отговориш ли на въпроси ми? — Адам поклати глава.
Значи смяташе да застане срещу нея.
— Аз съм ти майка и трябва да знам какво са ти казали. — Тишина. — Добре, щом не искаш не казвай нищо. Предполагам, че не мога да те накарам. Но ти не зачиташ майка си, Адам Блекторн, а аз няма да позволя това. Ще те накажа.
Струваше й се, че му стана малко неудобно, но не беше сигурна.
— След като не можеш да направиш онова, за което те моля, ще трябва да загубиш някои привилегии. Да имаш кон е привилегия. Ще заведа Санди в конюшнята. Няма да можеш нито да го яздиш, нито да го доближаваш.
Заплахата на майка му силно го изненада, но не отстъпваше.
— Ако до утре не ми кажеш, ще го продам. Сега, когато не мога да пера много дрехи имам нужда от тези пари. Господин Елджин ми предложи много добра цена. На Дани му трябвал кон.
— Не можеш да дадеш Санди на Дани! — избухна Адам. Не можеш. Той ще даде на Шорти Бейкър да го язди.
— От теб зависи.
Лаура се приближи до Санди. Отвърза го и се запъти към конюшнята. Мразеше да се отнася така с Адам, но той трябваше да се научи.
— Той каза, че ти искаш да се омъжиш за шерифа — каза Адам, като не вдигаше поглед от земята.
— И какво лошо има в това?
— Каза, че шерифът няма да ме иска, че ще иска ти да прекарваш цялото си време с неговите бебета.
Лаура се спря и се наведе към сина си. Повдигна брадичката му, така че да я погледне право в очите и каза:
— Аз съм твоя майка, Адам. Дори да имам и дузина бебета, това няма никакво значение. Пак бих те обичала точно толкова, колкото и сега. Моите бебета ще ти бъдат братя и сестри. Ти ще ги обичаш също толкова много, колкото и те теб. Ще бъдем едно семейство. Защо мислиш, че Джорди иска да е син на шерифа? Защото знае, че той е прекрасен човек, който би могъл да даде на едно момче много любов, дори и той да не му е син.
Адам сякаш дори не я слушаше.
— Не си ли спомняш как те учеше да яздиш? Нямаше да го направи, ако не те харесваше. А след като те харесва, никога не би искал от мен да престана да те обичам. — Изражението на лицето му си оставаше упорито. — Няма да се омъжа за човек, който не иска да те обича. — Адам изглеждаше така, сякаш ужасно му се иска да каже нещо. — Какво стана? Има ли още нещо, което не си ми казал? — Момчето продължаваше да мълчи. Лаура се изправи и му каза: — Мисля, че трябва да отидем да поговорим с шерифа. На него сигурно ще кажеш онова, което не искаш да кажеш на мен.
— Не — в гласа му вече нямаше страх, само дълбок гняв.
— Защо не? — попита Лаура.
Адам не можеше да се сдържа повече и направо изстреля отговора:
— Защото той е убил татко.
Това бе толкова неочаквано за нея, толкова абсурдно. Или по-скоро много хитро. Явно бе измислено, за да го нарани дълбоко. За момент тя не можа да намери думи.
— Кой ти каза това? Адам, отговори ми. Кой ти го каза?
— Дядо — отвърна момчето.
Ейвъри се е срещал с Адам! Можел е да го отвлече по всяко време и тя нямаше да знае кой го е направил. Как е могла да бъде толкова невнимателна?!