— Кажи ми какво ти е казал — строго каза тя. — Искам да чуя всяка дума.
— Каза, че татко се е опитвал да залови някакви лоши мъже и шерифа го е застрелял.
— Но това е глупаво. Хен е шерифът. Той не би убил никой, който му помага.
— Дядо казва, че той е убил татко — повтори Адам.
Лаура осъзна, че Адам не е в състояние да проумее и тя самата бе виновна за това. Бе направила всичко възможно да го накара да повярва, че баща му е бил добър човек, защото смяташе, че малко момче като него има нужда да се възхищава от татко си. Бе решила, че подобна лъжа ще е за добро, но сега трябваше или да му съобщи истината и да се надява, че той пак ще се научи да харесва Хен, или да го остави да продължава да живее със заблудата, че баща му е бил герой.
Зачуди се дали Адам е достатъчно голям, за да разбере защо го бе излъгала. Съмняваше се, че той ще приеме нещата такива, каквито всъщност са и ще й прости. Някой ден щеше, но точно сега щеше да се чувства обиден и измамен. Ако изобщо й повярва.
Но тя бе длъжна да му каже, както за негово, така и за нейно добро. На Карлин не дължеше нищо. Бе излъгала само заради Адам. И затова ще му каже цялата истина.
— Ела тук, Адам. Трябва да ти кажа нещо.
Сърцето я заболя като го видя, че пристъпва с нежелание. Само допреди няколко месеца всичко между тях беше наред. Винаги бе мислила, че той й се доверява напълно. Из плаши се, че дълбоко се е лъгала.
— Предполагам, че е трябвало по-рано да ти го кажа, но не исках да се срамуваш от баща си.
Адам се опита да се изплъзне, но тя го държеше здраво.
— Татко беше добър. Ти сама ми го каза. Дядо също.
Лаура разбра, че задачата й бе по-трудна, отколкото бе очаквала. Намусеното изражение на Адам ясно говореше, че той няма да приеме това, което ще му каже.
— Не ти казах истината за баща ти — започна Лаура. — Исках да го обичаш.
— Аз наистина обичам татко.
— Шерифът не го убил. Баща ти бе убит преди седем години, дълго преди шерифа да се появи. Баща ти не се опита да залови крадците на добитък, а да открадне бик и един от мъжете в ранчото го застреля.
— Това не е вярно — запротестира Адам. — Татко беше добър човек. Шерифът е лошия.
— Не, Адам. Баща ти бе заловен да краде добитък.
Адам се отскубна от ръцете на Лаура.
— Лъжеш — извика той.
— Защо ще те лъжа?
— Защото искаш да се омъжиш за шерифа. И не искаш да харесвам татко, а Хен.
— Кой ти го каза?
— Дядо. Каза, че ще се опиташ да ме накараш да повярвам, че татко е лош. Каза ми го.
Лаура разбра, че бе попаднала точно в капана на Ейвъри. Сега Адам не би повярвал и на една нейна дума.
— Няма да бъда негов син. Ако се омъжиш, ще избягам.
— Чуй ме, Адам. Не искам повече да се срещаш с Ейвъри. Той иска да те отвлече и да те…
— Не е вярно. Аз го питах. Досега би го сторил хиляди пъти, ако е искал.
Това накара Лаура да застане нащрек и тя попита:
— Какво иска Ейвъри?
Адам побърза да се защити:
— Нищо не иска. Само да го харесвам.
— Не те ли е карал да отидеш някъде с него или да направиш нещо?
— Не.
Адам лъжеше. Винаги можеше да го познае.
— Не ми казваш истината.
— Не е вярно. Той просто иска да го харесвам. Разказва ми за татко, че е бил добър човек. Ти също го каза.
— Знам. Излъгах те, защото мислех, че за теб ще е по-добре да се гордееш с баща си. Но сега разбирам, че съм сгрешила, тъй като мразиш един наистина добър човек.
— Лъжеш! Повече няма да те слушам.
Преди Лаура да успее да го спре, Адам изчезна зад ъгъла на къщата към каньона. Никак не й се искаше да го пуска в това състояние, но засега не можеше да направи нищо. Трябваше да се успокои, преди някой да успее да говори с него.
Тя трябва да го накара да приеме истината за Карлин. Както и това, че Хен го харесва. Непременно. Просто не можеше да се омъжи за човек, когото синът й мрази.
— Тя каза, че татко е бил лош — каза Адам на Ейвъри. — Точно както ти каза.
Въпреки че внимаваше да запази загриженото си изражение, Ейвъри се усмихна вътрешно. Лаура бе реагирала точно така, както очакваше. Сега оставаше само да убеди Адам да му помогне. Но момчето се оказа изключително упорито също като баща си. Ако Карлин бе направил онова, което му каза, днес щеше да е жив. Не трябваше да се жени за Лаура Симпсън. Тя беше наистина красива, не можеше да не го признае, но само един поглед му бе достатъчен да разбере, че рано или късно ще му донесе неприятности.
— Не бива да се сърдиш много на майка си — каза му Ейвъри. — Жените са способни на всичко, за да получат един мъж. Лъжата е нищо в сравнение с други работи, които съм ги виждал да правят.