— А, каньонът ли имаш предвид?
— Нали той е основният източник за вода на града?
— Да.
— В това място нищо не е така ценно както водата, дори и златото — увери я Айрис.
Но имаше и нещо по-ценно — Хен Рандолф. Само че не знаеше дали ще има късмета да се сбъдне желанието й.
Хен беше в отвратително настроение от няколко дни. Винаги се чувстваше като тъпо мекотело, когато не можеше да разреши някакъв проблем. Това че не е в състояние да реши какво да прави с Лаура го объркваше повече от всякога.
— Сърдит си, защото мислиш, че дойдохме по-скоро, за да ти причиним неприятности, отколкото да те опазим жив — каза му Монти.
— Ако искаш вярвай, но аз оценявам вашето идване — или поне онова, за което дойдохте, — но няма нужда и петимата да ходите важно из града и всички да започнат да говорят за враждата ни. Остава само още един идиот да застреля някое дете. Тогава жителите на града и Блекторнови ще се надпреварват кой да ме залови пръв.
— Признавам, че е малко страшно — съгласи се Монти. — Но не можех да оставя Медисън и Джеф да не се месят. Което е доста глупаво, след като Медисън от години не се е качвал на кон. Трябва да му призная на това копеле обаче, че въобще не се оплакваше. Джеф, естествено създаваше проблеми и за двама.
Хен не се интересуваше от Джеф и Медисън. Бъдещето му висеше на косъм, а техните караници и препирни нямаше да му помогнат да вземе решение.
— Но това, което те тревожи, е друго. Онази жена е, нали? Вдовицата с детето? Какъв е проблемът?
— Влюбен съм в нея, глупако. Това е проблемът — Монти се загледа смаяно в брат си за момент, а в очите му се появи весело пламъче. Миг след това той избухна в бурен смях. — Престани, преди да съм ти размазал муцуната!
— Ако ще и да ме убиеш, не ми пука — успя да каже Монти през смях. — Като се сетя как се държеше, когато аз се печах на огън заради Айрис, не бих си мръднал и проклетия пръст да ти помогна, дори и да виждам, че те водят към въжето.
— Винаги съм казвал, че си най-подлия кучи син в Тексас.
— А аз, че ти си такъв.
— Ако не бяхме вече големи, бих те съборил на земята.
— Продължавай, ако от това ще ти олекне, но няма да разрешиш проблема си.
В безсилието си Хен се изкушаваше да си го изкара на брат си, но не можа да го улучи и юмрукът му се стовари върху тапицирания стол. Остана доволен от удара, който отекна с тъп звук.
— Тя не иска ли да се ожените? — попита Монти.
— Не съм я питал.
— Тогава откъде знаеш, че има проблем?
— Проблемът е в мен.
— Защо?
— Няма да съм добър съпруг.
— Сигурно. Кълна се в бога, че не бих се омъжил за теб. Имаш отвратителен характер, никога не казваш на никого онова, което смяташ да направиш, преди да си го свършил, и не си способен да проведеш един нормален разговор на масата по време на вечеря. Вероятно очакваш от нея да седи вкъщи и да гледа намръщената ти физиономия.
Хен се усмихна и отново стана сериозен.
— Не е само това. Ти знаеш, че ние всички приличаме на татко. Заклех се никога да не се отнасям с някого така, както той се отнасяше с мама.
— Надявам се да го изпълниш.
— А как да съм сигурен, че няма да се държа по този начин с Лаура?
— Ти просто си мрачен и необщителен, Хен. Не си зъл.
— Благодаря. Не ми се вярва тя да иска такъв съпруг.
— Ами попитай я. Кажи й какво калпаво копеле си. Така че ако се ожените да не съжалява.
— Не искам да направя такова нещо, проклет идиот такъв. Аз я обичам. По-скоро още сега бих си тръгнал, за да не се върна никога, отколкото да я нараня по някакъв начин.
— Ти май наистина я обичаш, а?
— Разбира се, че я обичам. Мислиш ли, че иначе бих ти позволил да ми се присмиваш така?
Погледът на Монти омекна.
— Любили ли сте се? — попита го той.
Хен кимна.
— Значи работата е сериозна.
— Казах ти, че е.
— Знам, но не мислех, че ще развалиш обета си за безбрачие.
— Нямах намерение.
— Съжаляваш ли?
— Не. Само че сега се чувствам сякаш съм се обвързал с нещо, на което не съм способен. Ти знаеш какво означава да мислиш за женитба.
Монти се засмя.
— Доста по-добре от теб — отвърна той.
— Но ти винаги първо свършваш работата, а после мислиш.
— Срамота е, че ти не можеш да го направиш поне веднъж.
— Веднъж го направих.
— Бях забравил.
— А аз не мога. Това че ти спеше с всяка жена, която ти паднеше, не означава, че и аз мога.
— Мен ме остави. Ти обичаш тази жена. Искаш ли да се грижиш за нея, да бъдете постоянно заедно?
— Разбира се.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не съм сигурен, че мога да го направя. Кажи ми честно, наистина ли смяташ, че от мен ще излезе добър съпруг?