— Къде е Бримстоун? — изкрещя му той и гласът му се извиси над пукота на огъня и над всеобщата глъч.
— Не можах да го доближа — отвърна Джеси. — Опита се да ме убие.
— Колко коне са останали вътре?
— Само твоят и дорестия кон на момчето от каньона.
Конят на Адам? Какво правеше Санди в обществената конюшня? Хен притича до резервоара с вода, намокри ризата си и хукна обратно към горящата сграда.
— Внимавай! — извика му Джеси. — Целият таван е в пламъци.
— Не целият, а само пред входа.
— Не е. Когато излизах започна да пада…
— Адам!
Джеси не довърши, тъй като от тъмнината изскочи едно момче и се втурна към конюшнята. В същия миг Хен забеляза да се появява и Лаура. Спусна се и я сграбчи, за да не последва сина си в горящата сграда.
— Адам! — отново изкрещя тя.
— Дръж я! — обърна се той към Джеси. — Здраво я дръж, инак ще влезе вътре.
Хен влезе в обора. Горещината беше непоносима. Пламъците все още не бяха обхванали дъното на постройката, където се намираха яслите на двата последни останали коня, ала животните бяха влудени от вида на горящото сено. Хен успя да сграбчи Адам, преди да беше успял да влезе в клетката на обезумелия си любимец. Страхуваше се, че в това състояние конят можеше да го смаже с копитата си.
— Трябва да спася Санди! — извика Адам, опитвайки се да се отскубне.
— Аз ще го изкарам — отвърна Хен. — Сега е прекалено изплашен и може да те нарани.
Хен влезе при животното, мина покрай него и сграбчи юздата му. Санди се опита да се съпротивлява, ала Хен бързо овърза мократа си риза пред очите му. Сега, когато не виждаше огъня, който така силно го плашеше, кон спря да рие с копита, но все още не даваше на Хен да го изведе навън.
Вземи този камшик и давай след него — извика на Адам. — Когато ти кажа, удари го по задницата.
С големи усилия Хен успя да изведе Санди от клетката и да го обърне по посока на вратата.
— Сега! — извика той. Адам с всичка сила изплющя с камшика и животното хукна към изхода. Хен пусна юздата и конят изчезна през вратата. Хен грабна Адам и го изтласка навън.
Лаура скочи към сина си, разтърсена от ридания.
Междувременно един мъж беше успял да хване Санди. Хен развърза ризата си и отново се спусна към конюшнята.
— Не можеш вече да влезеш! — извика му мъжът.
— Бримстоун още е вътре.
Сега температурата беше още по-ужасна. Въздухът около него беше изпълнен с горящо сено, което се издигаше нагоре. С пукот се пръскаха въглени от гредите на тавана. Беше почти невъзможно да се диша. Хен превърза мократа си кърпа през носа и устата. Бримстоун беше обезумял от ужас. Влизайки в клетката на жребеца, едва успя да избегне задните му копита, устремили се към него. Сграбчи юздата, ала Бримстоун започна да се дърпа с цялата си утроена мощ.
— Спри, глупако — промърмори Хен. — Опитвам се да ти помогна.
Бримстоун с нищо не показваше, че е познал господаря си. Най-после Хен успя да овърже ризата си пред очите му. Сега можеше да го обърне и да го изведе от конюшнята. Една греда на покрива изпука така силно, сякаш беше пистолетен изстрел. Бримстоун зарови напред копита и отказа да се помръдне.
Огънят наближаваше вратата. След няколко мига и двамата щяха да бъдат блокирани вътре. Внезапно Хен се метна върху гърба на Бристоун. Същевременно заби пети в хълбоците му, удари с разтворената си длан треперещото животно и нададе такъв вик, който би стреснал и мъртвите.
Снажният кон се спусна към изхода миг преди горящият покрив да се срути и да изпълни вътрешността на конюшнята с огнена каскада от ненаситни буйни пламъци.
Хен забеляза Лаура по средата на двора, сграбчила Адам пред гърдите си, взряла се с трескав поглед в изхода на сградата и долови облекчението в очите й, когато го видя да излиза.
Каза си, че трябва да продължи да й се сърди — все това си повтаряше от две седмици насам, — но сърцето му пропусна един удар, след което заби още по-силно. Той усети особено вълнение, което нямаше нищо общо с пожара и със заплахата, надвиснала над града. Единствено видът на Лаура възпламеняваше кръвта в жилите му, пронизваше всеки нерв от тялото му и го изпълваше с неудържима огнена сила. Сякаш целият беше обхванат от пламъци при мисълта, че тя се бе разтревожила за него.
Хен побърза да заведе Бримстоун в откритата конюшни.
Когато се върна, Лаура все още стоеше на мястото, където я беше оставил. Беше обгърнала с ръце Адам и тялото й трепереше, сякаш току-що беше излязла от водите на леден поток. Беше толкова зашеметена, че не можеше да се помръдне, Хен я прегърна и я заведе на пейката под високия чинар. Без да се откъсва от Адам, тя се отпусна на нея.