Надяваше се Лаура вече да беше разбрала, че момчетата започват да стават мъже много преди гласът им да мутира и да се заинтересуват от момичетата.
— Може ли шерифът да ме учи на езда? — попита Адам, но погледът му остана забит в земята.
— Погледни я в очите — каза Хен. — Само страхливците гледат в земята, когато говорят с хората.
— Аз не съм страхливец — извика Адам и гневно погледна Хен.
— И аз мисля така. Просто трябва някой да те подканя от време на време.
Искаше му се Лаура да разбере колко много Адам се стараеше да порасне, колко важно беше за него да бъде мъж в очите на мъжете. Колкото и да обичаше майка си, нейното мнение по този въпрос никога нямаше да бъде решаващо за него. Ако Лаура не разбереше това, той и занапред щеше да й се противопоставя, а без тази необикновена любов, която винаги я беше свързвала със сина й, тя беше изгубена.
— Може ли, мамо? — попита той.
— Само ако шерифът се съгласи да идва в каньона — отвърна Лаура. — Така ще държиш Санди на поляната.
— Но Джорди…
— Може би ще ти позволя да я водиш тук, след като господин Уилсън поднови конюшнята. Сега обаче няма къде другаде да я държиш.
Всички се загледаха в горящата сграда. Огънят вече за почваше да стихва. Пламъците бяха погълнали сеното, сламата и по-голямата част от дървената сграда, но все пак скелетът й беше оцелял, тъй като гредите му бяха прекалено масивни, за да изгорят.
— Сигурна ли си, че искаш да се появявам в каньона? — попита я Хен, когато Адам ги напусна, за да отиде при Джорди.
— Не съм променила мнението си за убийствата — отвърна Лаура, — но все пак ми е ясно, че Адам се нуждае от неща, които аз не мога да му дам.
Думите й докоснаха една стара рана и той внезапно кипна от негодувание.
— Уроците по езда не могат да оправят всичко. Необходимо е да си потърсиш съпруг и баща за детето.
Сякаш беше драснал клечка до буре с барут. Лаура направо експлодира. Никога досега не я беше виждал толкова разгневена.
— Никога няма да се оженя отново — заяви тя. — Никога! Ще съм ти благодарна, ако помогнеш на Адам, но самата аз не споделям нуждата му от мъж.
Хен долови дълбока горчивина в гласа й. Също страх. Чудеше се какво ли й беше сторил Карлин Блекторн Трябва да е било нещо далеч повече от това, че беше отнел моминството й, без да се ожени за нея.
Питаше се дали някой мъж би могъл да спечели сърцето й. Съмняваше се. Тя до такава степен се беше отдала на детето си, че беше изключила от живота си всичко останало, а това не беше добре нито за нея, нито за Адам. Трябваше да направи нещо, но не беше особено вещ по отношение на това как се спасяват жени от самотата им.
— Може да си нает от града да го пазиш — продължи Лаура, — но това не значи, че трябва да даваш съвети наляво-надясно.
— Няма повече — отвърна Хен. — А сега е по-добре да видя дали не мога да помогна с нещо на Чък. Ще се появя след два-три дни.
Точно колкото му трябваше, за да размисли. Не, такава темпераментна и пламенна жена като Лаура Блекторн не беше създадена да живее сама. Тя можеше да отблъсква него — и не беше първата в живота му, — но не можеше да отблъсква мисълта за мъжа. Имаше нещо, което Лаура криеше, и Хен беше решен да разбере какво е то.
— Трябва да намерим още вода — каза Скот Елджин. — Ако се появи вятър, може да изгори целият град.
Хората се бяха събрали в салона му, за да обсъдят какво да правят в случай, че избухне нов пожар.
— Но докато не завали няма откъде да вземем вода — обади се Чък Уилсън. — Аз имах най-големия резервоар за вода в града, а ето, че го изпразнихме за нула време.
— Ще трябва да изкопаем още кладенци.
— И цял пръстен от кладенци да изкопаем около града, при пожар водата пак няма да ни стига — каза Бил Нортън.
— Добре, но аз нямам намерение да седя със скръстени ръце и да оставя пекарната ми да изгори до основи — чу се гласът на Естел Рийд. — Ние двамата с Франк сме намислили да направим нещо по този въпрос.
— Какво? — попита Елджин.
— Още не сме го измислили съвсем — призна Франк Рийд.
— В каньона има вода — каза Естел. — И то колкото щете.
— Но до каньона има близо половин миля. Не можем да я караме от толкова далече.
— Кой ти говори да я караш? Да прокопаем канал. И без това наклонът е добър.
— Та това ще иска страшна работа.
— Но ще имаме достатъчно вода. Реката почти не пресъхва.
— И кой ще го прокопае?
— Всички ние. Нали този град е наш?
— А кой ще плати?
— Ще обложим всяка сграда.
— Кога ще започнем?
— Когато се подготвим.
— И колко ще ни трябва да се подготвим?
Хен се изправи.
— Не забравяте ли нещо?
— Какво?