Лаура не снемаше поглед от четиримата мъже, които още се суетяха в двора. Даде си сметка, че няма да успее да ги задържи, ако тръгнеха да атакуват дома й. Можеше да повали двама от тях, но другите двама сигурно щяха да стигнат до вратата, преди да успееше да зареди отново.
— Дръж пушката, за да ми я подадеш ако се наложи — каза тя на Адам.
— Това е последният ти шанс — извика Деймиън. — Дай ни момчето и няма повече да те безпокоим.
— Не.
— Предупреждавам те.
Мъжете тръгнаха напред, готови при първия изстрел да хукнат към вратата.
— Хвърлете оръжието.
Гласът долетя от тъмнината. Беше леден и изпълнен със заплаха. Мъжете моментално се обърнаха, ала гъстата сянка на чинарите скриваше мъжа, който ги бе изрекъл, и те напразно се оглеждаха.
— Имате точно десет секунди, ако не искате да умрете. При тези думи един куршум профуча на сантиметри от главата на Деймиън. Четиримата мъже замръзнаха на местата си.
— Това е шерифът — възкликна Адам. Лаура трябваше да го сграбчи, иначе момчето щеше да изтича навън.
— Можете да отпишете вашия човек — извика Хен. — Конят ми го е притиснал в оградата.
Последва мълчание.
— А оградата е слабичка и може да се счупи всеки момент.
Лаура преброи девет тъпи удара в земята и разбра, че нападателите хвърлиха оръжията си.
— Коланите също.
— Нищо не сме направили — каза Деймиън Блекторн. — Просто се опитвахме да говорим с Лаура.
— Чух три изстрела.
— Всички бяха нейни — отвърна Деймиън.
— Така ли е? — извика Хен.
— Да — обади се Лаура.
Хен излезе от сянката.
— Чакам за коланите.
Мъжете промърмориха нещо, но разкопчаха коланите си и ги пуснаха на земята.
— Сега можете да си отивате.
— Не можеш да ни вземеш оръжието! — извика един от мъжете. — Ние нищо не сме направили.
— А според мен това, че заплашвате една жена и се опитвате да отнемете детето й, никак не е малко.
— Не можеш да го докажеш.
— Нямам и такова намерение. Достатъчно ми е, че имам револвер. Разбира се, ако това не ви стига, можете опитате.
— Така както сме ти на мушката! — възмути се Деймиън. — Та ти не ни даваш никакъв шанс.
— Давам ви толкова, колкото и вие на Лаура. Сега имате пет секунди да изчезнете от погледа ми, иначе ще ви арестувам.
— Ами Ифреим?
— Ще го арестувам, тъй като се опитва да открадне коня ми.
— Пак ще се върнем и ще си разчистим сметките — извика Деймиън.
— Знаете къде да ме намерите. А сега не отнемайте повече от почивката на госпожа Блекторн, ако не искате утре да перете вместо нея. Омитайте се оттук! Долу на изхода от каньона ви чакат двама души, които ще ви изведат от града. Утре ще изпратя някой да ви закара конете.
— Искаш да кажеш, че ще ходим пеш пет мили! — възкликна един от нападателите.
— Радвай се, че не са повече. Сега изчезвайте!
Лаура видя четиримата мъже мълчаливо да си тръгват.
— Адам — извика Хен, — събери оръжието. Аз ще отида да погледна оня тип при дървото.
Преди още Лаура да бе успяла да остави двуцевката с и да излезе навън в хладната нощ, Адам вече беше при купчината оръжие. Тя взе от него четирите колана. Иззад дърветата се появи Ифреим с вързани отзад ръце.
— Не съм се опитвал да крада коня ти — запротестира той. — Той тръгна след мен. Това не е кон, а истински убиец.
— Здравей, Ифреим — посрещна го Лаура.
Ифреим не й обърна внимание и погледна Хен.
— Сега спечели, но следващия път ще дойде Ейвъри ще ти види сметката.
Без да му обръща внимание, Хен взе коланите от ръцете на Лаура и ги надяна на врата си.
— Ще взема Бримстоун със себе си, за да не те будя призори.
— За кой ли път вече трябва да ти благодаря, че ме спаси — усмихна му се Лаура.
— Нали затова съм тук — отвърна Хен.
— Благодари се, че тоя шибан кон за малко не ме уби, иначе едва ли щеше да минеш така леко покрай мен.
— Не разчитай, че ти се е разминало — посъветва го Хен. — Сега тръгвай. Бримстоун, охранявай го.
За ужас на Ифреим, едрият бял жребец тръгна след него надолу по каньона.
— Ще ме убие! — извика Ифреим, като подтичваше, за да е възможно по-далече от едрите здрави зъби на коня.
— Тогава не прави нищо, което няма да е в състояние да разбере. Ти добре ли си? — обърна се Хен към Лаура.
— Да.
Хен прокара пръсти в косите на Адам.
— Изглежда, майка ти си я бива като стрелец. Не са много жените, които биха останали със здраво рамо след три изстрела с двуцевка.
Слава богу, че беше нощ, тъй като Лаура усети, че се изчервява от срам. Всичко, което беше наговорила на Хен във връзка със славата му на стрелец, сега й се стори лицемерно. Можеше само да е благодарна, че той бе така добър да не й го напомни.