Ифреим едва бе излязъл, а Хен вече го беше забравил. В главата му се въртяха далеч по-важни мисли. Беше се отказал да убеждава Лаура да се мести от каньона в града. С парите, които щеше да получава за водата, тя можеше да живее където си поиска. Това обаче не биваше да става, преди да я излекува от недоверието й към мъжете, и по-специално към него.
— Как можеш да допуснеш, че Блекторн биха искали това момче? — учуди се Хоуп, която слагаше масата за обяд. — Та те си имат цяла дузина техни.
В желанието си да прилича възможно повече на своя идол, Хоуп беше започнала да посяга към гардероба на брат си. Носеше карирана риза, ботуши и широкопола шапка. Хен подозираше, че би обула и панталони, ако майка й не я спираше.
— Някои хора са много привързани към фамилиите си и държат да са събрани на едно място.
— И защо искат само детето, а не и майка му?
— Струва ми се, защото тя не ги обича особено.
— Нямах пред вид това. Тя е толкова хубава, че не бих се учудила, ако някой от тях иска да се ожени за нея.
При тези думи Хен изпита странно чувство. Лаура никога не би се омъжила за някой от фамилията Блекторн. Но какво от това и да го стореше? Тъкмо щеше да отпадне една от най-съществените му грижи.
— Нямам представа.
— Може би тя ще се омъжи за някой друг. Може би така Адам си има баща и те няма да искат да го вземат.
— Защо си толкова сигурна, че Лаура ще се омъжи?
— Ами сега тя е богата и нищо не я принуждава да остане в Сикамор Флетс. Може да се премести в Тъксън, в Каза Гранде или където си поиска. Много мъже биха пожелали да се оженят за нея. Мама казва, че никога не е виждала по-красива жена от нея. Според мен Миранда Трескот е красива колкото нея, но татко твърди, че всеки мъж би предпочел Лаура Блекторн пред Миранда. Не разбирам защо. Ти разбираш ли?
И още как. В красотата на Миранда имаше нещо, което му напомняше за порцелановите фигурки, нещо изящно, но крехко и чупливо, което само се гледа, но не се пипа. От друга страна не беше възможно човек да мисли за Лаура, без да му се иска да я докосне. Дълбокият, наситен цвят на косите и устните й, пламъчетата в очите й, кадифената кожа, стройната й фигура — всичко в нея възбуждаше сетивата му.
Да, разбираше го, и още как.
— Мисля си, че мъжете и жените харесват различни неща — продължи Хоуп.
— И аз така мисля.
— Според теб тя за какъв мъж ще се омъжи?
Хен беше изненадан от този въпрос. И преди нападението на Деймиън му беше минавало през ум, че Лаура трябва да се омъжи, за да намери закрила за себе си и баща за Адам, но никога не си я беше представял с някой конкретен мъж. Всъщност сега, когато мислеше за това, Хен си представяше, че този мъж е самият той. Представяше си, че сам той се грижи за нея и за Адам.
Поне докато останеше в Сикамор Флетс.
Никога не бе мислил какво ще стане, когато си тръгне оттук. Допускаше, че щеше да разговаря с нея, за да я убеди да се премести някъде, където хората нямаше да са в течение на това, че никога не е била омъжена. Освен това се намираха достатъчно добри и почтени мъже, които не биха се притеснявали от факта, че някога тя беше допуснала грешка в живота си, ако това не им се напомняше всеки ден.
— Мама казва, че тя не иска никого до себе си, защото ако е искала, досега е щяла да си намери.
— Изглежда е така.
Хоуп го погледна замислена.
— Мама казва още, че било време и ти да се ожениш.
Без да иска Хен трепна.
— Аз не съм от типа мъже, които се женят.
— И защо?
— Не знам защо. Някои хора обичат да стоят на едно място; да имат хубав дом, в който да се връщат всяка вечер, близките им да са около тях и да знаят какво ще правят следващия и по-следващия ден. Такъв начин на живот никога не ме е привличал.
— А какъв живот те привлича?
Доколкото си спомняше, никога не си беше задавал такъв въпрос. Беше толкова зает да се занимава с неща, които не му харесваха, че не му беше останало време да се запита какво точно му харесва. Странно. Около него никой никога не си беше задавал въпроса къде му се иска да бъде.
— Не мога да ти кажа какво точно ме привлича. Винаги е било като сега. Просто не ми харесва да се задържам на едно място.
Каза го, но не беше сигурен, че този път е точно така. Не беше мислил да остава в Сикамор Флетс, нито да се връща в Кръг–7. Същевременно не смяташе да продължава да скита през целия си живот. Просто досега не беше намерил мястото, където щеше да поиска да се установи. Или пък жената, с която да заживее. Не беше мислил по този въпрос. Никога не се беше виждал като женен мъж. Може би защото Роуз беше единствената жена, спечелила възхищението му, ала възхищението не беше особено топло чувство.