— А за каква жена би се оженил, ако някога решиш да се спреш на едно място? — попита го Хоуп. Сякаш за момент се почувства смутена от дързостта на въпроса си, но очевидно отговорът му беше от жизнено значение за нея.
— Не знам точно.
— Мама казва, че всеки мъж знае какво търси в една жена. Той може и да не го намери, но никога не престава да го търси.
Той не търсеше нищо. И никога не беше търсил. Нямаше желание за това.
— Ако исках да се оженя, предполагам, че щях да търся жена като Миранда Трескот — млада, чиста и невинна.
Думите още не бяха излезли от устата му, а той вече знаеше, че не казва истината. До този момент никога не беше мислил за Миранда. Единственият път, в който тази жена се беше появила в канцеларията му, той беше почувствал, че го облива студена пот.
— Но защо тогава не съм те виждала да разговаряш с нея повече от веднъж-дваж пъти? — погледна го Хоуп, явно недоволна от факта, че друга жена е събудила интерес в него.
— Не съм казал, че искам да се женя за нея, а че е жена, която може да предизвика възхита в мъжете.
— Каза го сякаш си лапнал по нея — отвърна Хоуп, която все още не можеше да скрие разочарованието си, но все пак този отговор й бе вдъхнал искрица надежда.
— Да не си посмяла да й предадеш това, което съм казал.
— За нищо на света — обеща Хоуп и се изправи. — Време е да се прибирам, за да не идва мама да ме търси — каза тя и започна да събира чиниите.
Но докато Хоуп вече беше престанала да мисли за идеала му за жена, Хен си даде сметка, че не бе така с него. Някога му беше минавало през ум, че му се иска да си намери жена като майка си, но това беше отдавна. Майка му беше красиво и мило създание и той много я обичаше, но не беше достатъчно силна. Известно време си беше мислил, че може да обича жена като Роуз. Тя беше силна, волева и разумна жена, но все пак не чувстваше тръпка към нея. Никой нормален мъж не би отминал и жена като Миранда Трескот, а ето че той никога не си я беше представял като своя жена. Сега, когато се опита да си я представи, не успя.
В замяна на това мислеше за Лаура. Не точно като за своя жена, а като за жена, която го интересуваше. Понякога се питаше къде ли ще бъде тя след години, как ли ще изглежда Адам и всеки път си беше представял, че и той ще бъде с тях. Дали не беше това чувството, което води до желанието да се ожениш?
Виж, Монти беше друг човек. Той не можеше да мисли за жена, без да я желае. Разбира се, той също желаеше Лаура. Сънищата му бяха потвърждение за това, но имаше не много по-силно от това желание и то беше нуждата му да се грижи за нея и да я защитава. Интересно му беше какво би казал Джордж за това.
Е, можеше да го попита. При положение, че Тейлър му беше изпратил телеграма, той непременно щеше да пристигне рано или късно.
— Известно време ще си починеш — обърна се Хен към Хоуп, която се канеше да си тръгва. — Ще отсъствам няколко дни.
— Опасно ли ще бъде?
— Зависи какво ще открием.
— Всички казват, че Блекторн са подлеци и убийци. Попаднеш ли на пътя им ще те убият.
— Надявам се, че рано или късно ще попадна на пътя им.
— Изглежда вече си го сторил. Хората казват, че ти ще ги първата им жертва, когато се появят в града.
— Всички ли мислят, че ще дойдат?
— Разбира се. Татко ми разказа как конят ти е охранявал Ифреим надолу по каньона. Той няма да ти прости за това. Бъди внимателен и особено пази гърба си. Изстрелян от подлец и куршумът става подъл.
— Ще се пазя — обеща й Хен. — Но дори и да ме убият, някой мой събрат ще ме замести.
— Тейлър наистина ли ти е брат? — попита Хоуп.
— Защо питаш?
— Защото не е като теб. По цял ден само готви и чете. Само дето от време на време изчезва някъде с коня си.
— Къде ходи?
— За това трябва да питаш татко. Той е разговарял с него.
Какво, по дяволите, си мислеше, че прави Тейлър? На герой ли се правеше? Хен нямаше нужда някой да го защитават. Когато се върне щеше да си поговори с него. Досега не беше търпял някой да се мъкне подире му, нямаше да позволи занапред.
Глава тринадесета
— Какво искаш от мен? — обърна се госпожа Уърти към Хен. — Защо смяташ, че ще послуша мен, след като никого не слуша?
— Тя вече ми обеща, че ще нощува в града — отвърна Хен. — От теб искам само да се увериш, че не си е променила решението.
— Опасяваш ли се, че ще го направи?
— Не й се искаше да идва.
— Защо тогава се е съгласила?
— Защото почти я насилих.
При тези думи госпожа Уърти го погледна така, че Хен се почувства неудобно.