— Дай я на Джорди. Предполагам, че той вече яде колкото Хен.
— Двойно повече, според Хоуп — усмихна се госпожа Уърти. — Момчетата вече се настаниха, така че няма за какво повече да се тревожиш. Шерифът ще се върне след ден-два и всичко ще си дойде на мястото. — Госпожа Уърти се запъти към вратата. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Аз живея през три къщи.
— Непременно. Благодаря ти, че беше така любезна.
— Няма защо. Сега съм по-спокойна да знам, че не си в каньона. На твое място там горе не бих могла да мигна.
— А на мен вече ми липсва.
— Сигурна съм, че е прекрасно за хора, които обичат такива места — скептично отвърна госпожа Уърти. — Аз обичам да живея между хората. Из тия планини има и диви котки.
— В каньона никога не са се появявали.
— Чукай на дърво — каза госпожа Уърти и отвори вратата да си тръгва. — И не казвай никога, за да не предизвика съдбата.
Лаура изпрати заглъхващите стъпки на госпожа Уърти по тротоара със смесени чувства. Изпитваше облекчение, че е останала сама. Същевременно обаче се чувстваше неспокойна, сякаш в стаята я преследваше присъствието на Хен. Приемайки да спи в дома му, си даваше сметка, че прави крачка към задълбочаване на връзката им, която намираше за абсурдна още от самото начало.
През целия ден си беше повтаряла, че е приела да дойде в дома на Хен единствено заради Блекторн. Ако те бяха решили да вземат Адам, рано или късно щеше да се наложи да напусне каньона. На Адам престоят у шерифа щеше да му хареса. Джорди беше най-добрият му приятел. Докато обаче изкачваше стълбището към втория етаж, за да укроти момчетата, които се бяха разлудували, се запита дали пък не беше дошла тук, защото се чувстваше по-близо до Хен. Това й даваше усещане за закрила, което все повече й харесваше.
Лаура стана от стола, изми чашата си и я постави на лавицата. Време беше да си ляга. Не можеше да отлага до безкрайност този момент. Взе лампата и се заизкачва по стълбището. Стаята на момчетата беше утихнала. Когато стигна до стаята на Хен, вдигна лампата, за да я освети, струваше й усилие да влезе, да се приближи до леглото, да запали лампата на нощното шкафче и да седне на ръба на леглото. С усилие преодоля и желанието да скочи и да избяга оттук.
Това е абсурдно. Ти не си малко момиче. Глупост е да се държиш така, сякаш ще си лягаш с някакъв дух.
Всъщност, защо ли бе казала дух? Тя направо физически усещаше присъствието на Хен.
Ако не си даваше сметка, че щеше да й се наложи да отговаря на неудобни въпроси, на момента щеше да скочи и да се върне в каньона. Никога през живота си не беше чувствала присъствието на мъж така осезателно. Едва ли щеше да е по-реално, ако Хен наистина се намираше в стаята. Събра цялата си воля, за да прогони измъчващото я чувство, но тази вечер едно нещо й беше станало кристално ясно.
Отношението й към Хен беше надскочило обикновеното приятелство.
Лаура направи усилие, отметна чаршафа и легна в леглото. В същия миг я заля нова вълна от чувства. Натрапчиво усещаше, че тялото й се докосва до същите места, до които само няколко часа по-рано се беше докосвало тялото на Хен. Мината настръхна и мускулите й се стегнаха.
Събра всичките си сили, съсредоточи се и най-сетне тялото й успя да се отпусне. Ала докато мускулите й се успокоиха, дълбоко в утробата си усети нещо, което не беше изпитвала от години.
Връзката й с Карлин беше продължила по-малко от месец и не й беше донесла особено физическо удовлетворение, но все още си спомняше първата нощ с него и онова трепетно очакване на момента, в който щеше да се отдаде на мъжа, когото си беше въобразила, че обича с цялото си сърце. Нещо подобно чувстваше сега — някаква тръпка, която се отнасяше из цялото й тяло и която нямаше нищо общо с потръпването от студ, а по-скоро беше някакво очакване, ще се случи нещо безкрайно красиво и вълнуващо.
По чаршафите усети дъха на Хен.
Представи си го, че лежи в леглото, положил глава на възглавницата. Представи си как пружината леко простени под тежестта на тялото му, а дългите му крака опират в таблата. В съзнанието й ясно и отчетливо изникна силуетът му, когато се отдалечаваше от нея, стройното му тяло с впития по него панталони. Тръпката в утробата й се засили и мускулите на краката й отново се стегнаха.
Дали Хен спеше гол? Не успя да възпре представата за отпуснатото му сред чаршафите тяло, сред същите тези чаршафи, които сега се допираха до ръцете и краката й. Почти инстинктивно тялото й се отпусна в леглото. Картината на дългите му силни крака още по-ярко и живо изплува в съзнанието й.
С изненада Лаура усети, че зърната на гърдите й се втвърдяват. При мисълта за Хен Рандолф цялото й тяло беше обхванато от трескава възбуда.