— Кой е собственик на ресторанта? — обърна се Ейвъри към жената, когато тя отново се появи.
— Аз. Казвам се госпожа Уърти.
— Моите поздравления за готвача, който си имате — каза Ейвъри. Изчака я докато отиде в кухнята, за да му налее чаша кафе и когато се върна я попита: — Ще ми кажеш ли къде мога да намеря Лаура Симпсън?
Лицето на госпожа Уърти се вкамени.
— Не познавам човек с такова име.
— Струва ми се, че сега е известна като Лаура Блекторн.
Госпожа Уърти присви очи и го погледна внимателно.
— Ако търсиш Лаура Блекторн защо каза друго име?
— Защото не исках да я наричам с име, което тя няма право да носи.
— Изглежда, че по този въпрос има различни мнения.
— Не мисля, че е толкова важно как я наричам.
— Важно е, щом я наричаш с погрешно име.
Ейвъри смръщи вежди. Не беше свикнал жена да му противоречи. Всъщност, не беше свикнал въобще да му се противоречи, затова му струваше усилие да се овладее.
— И как трябва да я наричам?
Ако ти трябва — а аз те съветвам добре да си помислиш, преди да решиш дали наистина ти трябва — по-добре я наричай Лаура Блекторн. Така всеки ще разбере кого търсиш.
Не си много любезна.
Никога не съм любезна с хора, които търсят да създават неприятности.
И какво те кара да мислиш така? — Госпожа Уърти го погледна с ледено изражение. — Ако нямаш друга поръчка, ще те оставям, защото трябва да обслужа останалите клиенти.
Ейвъри седя мълчаливо, докато гневът му се уталожи. След като си изяде пая, изпи си кафето, хвърли пари на масата и стана. Беше сигурен, че не всички в града ще се окажат чак толкова твърдоглави и ще му дадат необходимата информация. Само за по-малко от тридесет минути бе намерил няколко човека, които с готовност му обясниха къде може да намери Лаура Блекторн и се зарадваха да научат моминското й име — единственото, което смятаха, че има право да носи. Научи също и това, че Адам прекарва повечето си време извън каньона. Откри го да язди напред-назад, учейки коня си да се обръща, като повдига краката си във въздуха.
— Доста голям кон имаш — каза Ейвъри, излизайки от сянката на едно дърво. — Кой те научи да яздиш така?
Шерифът.
Ейвъри смръщи лице. Беше чул за този шериф повече, отколкото му харесваше.
— Сигурно е добър ездач.
— Той е добър във всичко.
Ейвъри реши, че е крайно време да направи нещо за този Хен Рандолф.
— Трябва да внимаваш с непознати. Никога не можеш да кажеш какво ще направят.
— Шерифът не е непознат. Той е тук толкова отдавна.
— Чух, че пребил чичо ти и го тикнал в затвора.
Адам дръпна поводите на коня.
— Той се опита да ме отвлече. Нарани мама.
— Той е искал само да те заведе при семейството ти. Не е имал намерение да й причини болка.
Адам го погледна ядосано.
— Напротив, той я удари.
Ейвъри реши, че ако иска да постигне нещо с това дете, трябва да смени тактиката.
— Не е бивало да го прави. Не е хубаво да удряш майката на едно момче.
Съпротивата на Адам като че ли поотслабна.
— Не бива да зависиш от непознати, когато си имаш собствено семейство.
— Мама казва, че само тя е моето семейство.
— Разбира се, че не е така. Имаш трима чичовци и дядо, който ти даде този кон. Ако не си добър с него, той може да си го вземе.
— Не! — Адам рязко дръпна поводите, сякаш се канени да избяга. Ейвъри усети, че най-после бе намерил слабото му място. Явно Адам обичаше коня си.
— Почакай.
— Мама казва, че не трябва да говоря с непознати.
— Аз не съм непознат. Аз съм твоят дядо.
— Не ти вярвам — упорстваше Адам. — Не те познавам.
— Ако ми позволиш да поговорим, ще ме опознаеш. После може и да ме харесаш.
— Да не се опиташ да ме отвлечеш?
— Не. Искам да станем приятели. Искам да ми помогнеш да се справим с шерифа.
— Не. Той е добър човек като татко.
Ейвъри се поколеба. Очевидно Лаура не бе казала на момичето как е умрял Карлин. Може би тъкмо това трябваше да използва. — Ти обичаш баща си, нали?
Адам кимна.
— Мислиш, че той беше добър човек.
Адам кимна отново.
Мислиш ли, че баща ти би желал да си на страната на някакъв непознат срещу неговото семейство? — Ейвъри веднага разбра, че е засегнал Адам там, където е най-уязвим — Мислиш ли, че той би се гордял със син, който е помогнал на шерифа да нарани брат му?
— Не съм му помогнал — каза Адам.
— Не си му попречил.
Адам изглеждаше объркан.
— Много съм малък.
— Можеш да ми помогнеш да го накажем.
— Той не е направил нищо лошо.
— Той нарани брата на баща ти. И точно в този момент е на свобода и търси да нарани още някой.
— Той търси конекрадци.